Той вдига ножа към Томас.
– Какво мислиш, че ще стане, ако порежа някой жив човек? И той ли ще отиде там, където отиват мъртвите?
– Стой далеч от него – изсъсква Кармел.
Застава между ножа и Томас.
– Кармел! – Томас я дърпа назад.
– Сега си на негова страна, а? – пита Уил и устните му се сгърчват, сякаш не е виждал нещо по-отвратително. – Никога не си била вярна на Майк.
Не ми харесва накъде отиват нещата. Истината е, че не знам какъв ще е ефектът от камата ми върху жив човек. Доколкото знам, никой не е пробвал. Не ми се мисли каква рана ще причини, дали няма да свали кожата от лицето на Томас и да остави черни дупки. Трябва да направя нещо, а понякога това значи да се държа като гъз.
– Майк беше боклук – казвам високо. Това шокира Уил и той се вцепенява, което беше целта ми. – Той не заслужаваше вярност. Нито тази на Кармел, нито твоята.
Сега цялото му внимание е насочено към мен. Острието проблясва под луминисцентните лампи на училището. И аз не искам кожата да изчезне от лицето ми, но съм и леко любопитен. Чудя се дали връзката ми с ножа, кръвното ми право да го държа в ръката си, няма някак да ме предпази. Претеглям възможностите в главата си. Да се нахвърля върху него? Да си го взема с бой? Но вместо да се ядоса, Уил се ухилва.
– Ще я убия, да знаеш – казва той. – Твоята малка сладка Анна.
Моята малка сладка Анна. Толкова ли съм прозрачен? Дали е било очевидно за всички от самото начало? Само аз ли не разбрах?
– Тя вече не е слаба, идиот такъв – изплювам през зъби. – Няма да можеш и да се доближиш до нея, със или без магическа кама.
– Ще видим – отговаря той.
Сърцето ми потъва, като гледам как моята кама, камата на баща ми, изчезва отново в джоба на якето му. Повече от всичко ми се иска да се нахвърля върху него, но не мога да рискувам някой друг да пострада. Още повече че Томас и Кармел застават от двете ми страни, готови да ме спрат.
– Не тук – казва Томас. – Ще си го вземем, не се безпокой. Ще измислим нещо.
– Ще трябва да е скоро – казвам аз.
Не знам доколко казах истината преди малко – Анна си е решила, че трябва да умре, и може да отвори широко входната врата за Уил, за да ми спести болката да го направя аз.
Решаваме да пропуснем пицата. Всъщност отписваме остатъка от учебния ден и вместо това отиваме у нас. Май вкарвам Томас и Кармел в лошия път. Аз се возя при Томас, а Кармел ни следва с нейната кола.
– Значи... – той млъква и започва да дъвче устна.
Чакам го да продължи, но той се захваща да мачка ръкавите на сивия си суитшърт, които са му дълги и са започнали да се протриват по краищата.
– Знаеш за Анна – казвам, за да го улесня. – Знаеш какво чувствам към нея.
Томас кима. Прокарвам пръсти през косата си, но тя пада обратно пред очите ми.
– Защото не мога да спра да мисля за нея ли е? – питам. – Или наистина чуваш всичко, което минава през главата ми?
Томас свива устни.
– Нито едно от двете. Опитвам се да не бъркам в главата ти, откакто ме помоли. Защото сме...
Той пак млъква и има един такъв овчи вид, дъвче устни и пърха с вежди.
– Защото сме приятели – казвам аз и го первам по рамото. – Може да го кажеш бе, пич. Приятели сме. Май ти си най-добрият ми приятел. Ти и Кармел.
– Да – казва Томас.
Сигурно и двамата имаме еднакви изражения: леко засрамени, но щастливи. Той прочиства гърло.
– Така де. Разбрах за теб и Анна заради химията. Заради аурата.
– Аурата?
– Не е нужно да си телепат. Повечето хора сигурно го усещат. Но при мен е даже още по-ясно. Първоначално мислех, че при теб е така с всички призраци. Все сияеше от вълнение, като заговореше за нея, и особено като си близо до къщата. Но сега го имаш това сияние през цялото време.
Тихо се усмихвам. Тя е с мен през цялото време. Сега се чувствам глупаво, че не съм го разбрал по-рано. Но какво пък, поне ще имаме супер нетипичната история как сме се запознали: любов и смърт и кръв и проблеми с бащите. Ужас, аз ще съм мокрият сън на психиатъра.
Томас паркира пред нас. Кармел ни настига пред входната врата само след няколко секунди.
– Хвърляйте, където намерите – казвам, като влизаме.
Мятаме якетата и раниците на дивана. Топуркането на малки лапи известява идването на Тибалт, който скача по бедрото на Кармел, за да бъде гушкан и милван. Томас го оглежда подозрително, но Кармел вдига четирикракия флиртаджия право в скута си.
Водя ги в кухнята и сядаме около кръглата дъбова маса. Пъхам глава в хладилника.
– Има замразена пица, има и кайма и кашкавал. Мога да направя принцеси във фурната.
– Принцеси – казват в един глас Томас и Кармел.