Горе Морфран шепне и се върти бавно в кръг, обратно на часовниковата стрелка. Томас взима нещо, което изглежда като дървена ръка с протегнати пръсти, и мете с него горните стъпала, а после го оставя там. Морфран е приключил с песнопенията си; кима към Томас, който пали клечка кибрит и я пуска на пода. Стена от син пламък се издига на горния етаж и после се превръща в дим.
– Тук мирише като на концерт на Боб Марли – казвам, когато Томас слиза.
– Това е пачули – отговаря той.
– А каква е тази метла, дето прилича на ръка?
– Корен от зарасличе. Ще пази къщата.
Оглежда се наоколо. Виждам в погледа му, че прехвърля наум списъка със задачи.
– Всъщност какво правихте там горе?
– Оттам ще направим защитното заклинание – казва той и кима към горния етаж. – И там ще бъде подредена защитата ни. Ще запечатаме целия втори етаж. В най-лошия случай там ще се прегрупираме. Той няма да може да припари горе.
Въздъхва.
– Ами освен да почвам да рисувам пентаграми по прозорците – казва той.
От втория фронт започва да се чува дрънчене в кухнята. Там са майка ми, Кармел и Анна. Анна помага на майка ми с печката на дърва, на която ще се варят предпазващи отвари. Усещам и мирис на розмарин и лавандула – ще правят и лековити води. Майка ми е от типа хора, които „се готвят за най-лошото и се надяват на най-доброто“. От нея се очаква да измисли нещо, за да го примами тук – в добавка към моя номер с хвърлянето на пешкира.
Не знам защо и наум говоря в шифър. Това с „хвърлянето на пешкира“. Сам се чудя какво точно имам предвид. Това е термин от бокса – когато треньорът хвърли пешкира, значи иска да прекрати мача. Аз по-скоро смятам да сваля гарда, да се облегна на въжетата. Да симулирам. Да го накарам да мисли, че губя мача. Това е известната стратегия на Мохамед Али. Остави го да се приближи и после го свали на земята.
А каква е моята симулация? Че ще убия Анна.
Май е най-добре да ѝ кажа.
В кухнята майка ми кълца на ситно листа от някаква билка. На плота има буркан със зелена течност, която мирише на нещо средно между кисели краставички и дървесна кора.
Анна разбърква съдържанието на една тенджера на печката. Кармел се суети около вратата към мазето.
– Какво има долу? – пита тя и я отваря.
Анна потръпва и ме поглежда. Какво ще открие Кармел, ако слезе долу? Объркани влачещи се трупове. Едва ли. Появяването на духовете, изглежда, се предизвиква от чувството за вина у самата Анна. Ако Кармел въобще се натъкне на нещо, то сигурно ще бъде влага и прах, или най-много мистериозно да се затръшне някоя врата.
– Нищо, което да ни интересува в момента – казвам аз, отивам до нея и затварям вратата. – Горе върви доста добре. При вас как е?
Кармел свива рамене.
– Аз нищо не правя. Малко е като готвенето, а аз не мога да готвя. Но те май се справят добре – тя бърчи нос. – Малко бавно става.
– Добрата отвара си отнема време – усмихва се майка ми. – Ако бързаш, става нестабилна. А и ти много помогна, Кармел. Тя почисти кристалния сервиз.
Кармел се усмихва, но поглежда към мен и извърта очи.
– Мисля, че ще отида да помогна на Томас и Морфран.
Като излиза от кухнята, ми се ще да беше останала. Сега сме само аз, Анна и майка ми и в стаята се усеща странно напрежение. Трябва да си кажем разни неща, но не пред майка ми.
Анна се покашля.
– Мисля, че това е готово, г-жо Лоууд – казва тя. – Има ли какво друго да направя?
Майка ми ме поглежда.
– Засега не, мила. Благодаря ти.
Докато прекосяваме дневната на път към фоайето, Анна вдига глава, за да надзърне какво се случва горе.
– Нямаш представа колко е странно – казва тя. – Да има хора в къщата ми и да не ми се иска да ги разкъсам на парчета.
– Ще свикнеш.
Тя бърчи нос.
– Ти си... как го каза Кармел преди малко? – Поглежда в земята, после пак към мен. – Смешно магаре.
Смея се.
– Бързо учиш.
Излизаме на верандата. Закопчавам якето си. Така и не съм го свалял; къщата не е отоплявана от половин век.
– Харесвам Кармел – казва Анна. – В началото не беше така.
– Защо не?
Тя свива рамене.
– Мислех, че е приятелката ти – тя се усмихва. – Но това е глупава причина да не харесваш някого.
– Може и така да е. Но мисля, че Кармел и Томас са напът да се съберат.