Анна ни опази живи. Тя завлече себе си и този обиаман Бог знае къде. Не спирам да мисля какво друго можех да направя. Мъча се да се сетя дали имаше и друг начин да се развият нещата. Но не се мъча твърде много, защото тя пожертва себе си, моето красиво глупаво момиче, и не искам всичко да е било напразно.
Почуква се. Поглеждам и виждам Томас в рамката на вратата. Натискам бутона на автоматизираното легло, за да се надигна до седнало положение и да го посрещна.
– Хей – казва той и си придърпва един стол. – Няма ли да си ядеш желето?
– Мразя скапано желе – отговарям и го бутам по масичката далеч от мен.
– И аз мразя желе. Просто питам.
Засмивам се.
– Не ме карай да си движа ребрата, че боли, гъз такъв.
Той се усмихва. Наистина се радвам, че той е добре. Прочиства гърло.
– Много съжалявам. Мъчно ни е за нея, нали го знаеш – казва той. – И на мен, и на Кармел. Бяхме започнали да я харесваме, макар че беше супер странна. А и знаехме, че ти...
Той спира и отново прочиства гърло.
Че я обичах. Това щеше да каже той. Това е, което всички други разбраха преди мен.
– Това с къщата беше ненормално – казва той. – Беше като в „Полтъргайст“. Не първия. Онзи със страшния старец.
Той не спира да прочиства гърлото си.
– Морфран и аз се върнахме, за да видим дали нещо е останало. Но нямаше нищо. Даже останки от духове нямаше.
Преглъщам. Трябва да се радвам, че са напуснали този свят. Но това значи, че нея наистина я няма. Това е толкова несправедливо, че почти се задавям от мъка. Най-после намирам момиче, с което наистина мога да бъда, може би единственото момиче в целия свят, и какво? Бях с нея два месеца? Не ми стига. След всичко, през което тя мина – през което аз минах – заслужаваме повече.
А може би не е така. Животът не е устроен по този начин, така или иначе. Животът не се интересува кое е справедливо и кое не. И все пак всичкото това време, прекарано в болничното легло, ми даде време да помисля за много неща. Най-вече си мислех за вратите. Защото реално това направи Анна. Отвори врата, от едно място към друго. А през вратите се минава и в двете посоки, доколкото знам.
– Кое е толкова смешно?
Поглеждам Томас стреснато. Осъзнавам, че съм се ухилил.
– Просто животът – казвам и свивам рамене. – И смъртта.
Томас въздъхва и се опитва да се усмихне.
– Предполагам, скоро ще стягаш багажа. Ще ходиш да правиш, каквото си правиш. Майка ти спомена за някакво уендиго.
Започвам да се смея, а после изохквам. Томас се присъединява към мен с половин уста. Прави всичко възможно да не ме кара да се чувствам виновен, че си тръгвам, да покаже, че му е все тая какво ще правя и къде ще ходя.
– Къде... – започва той, после ме поглежда внимателно, опитвайки се да бъде деликатен. – Къде мислиш, че е отишла?
Поглеждам моя приятел Томас, неговото искрено, сериозно лице.
– Не знам – казвам тихо. Сигурно има дяволито пламъче в очите ми. – Може би ти и Кармел ще ми помогнете да разбера.
Благодарности
Не е лесно да дадеш живот на една история. Ако опитам да благодаря на всеки замесен, ще ми трябва още една книга. Затова ще се огранича. Голяма част от заслугата е на моя агент, Адриан Ранта, и на редактора ми Мелиса Фрейн. И двамата направихте „Анна в рокля от кръв“ по-силна. Не мога и да мечтая за по-добри застъпници. Трябва да отдам нужната благодарност и на Бил и Мери Джарет, стопаните на Country Cozy Bed and Breakfast в Тъндър Бей, Онтарио, където бях отседнала, за тяхното гостоприемство и познания за местността. Както обикновено, благодаря на уличния отбор, Сюзан Мъри, Миси Голдсмит и на брат ми Райън Вандер Вентер. Благодаря на Тибалт, че е добър приятел, и на Дилън, че ми носи късмет.
И, разбира се, благодаря на всички читатели от всякакъв тип, навсякъде по света. Имаме нужда от повече като вас.
Бележки
1 Модерна езическа религия, свързана с вещерство, развита в средата на ХХ век в Англия. – Б. пр.
2 Медальон с лика на светеца, който често се носи от пътешественици, които вярват, че ги пази. – Б. пр.
3 „Троянец“ е най-популярната марка презервативи в САЩ. – Б. пр.
4 Джон „Гризли“ Адамс – известен планинец от Калифорния, живял през XIX век. Опитомявал мечки гризли и други животни за цирка. Станал герой на филм и сериал през 70-те години на XX век. – Б. пр.