Но проблемът ние в отношението между образование и религиозна нагласа, която дефинира величието на големите нации. Фактът, че най-силно развитата технически държава — Германия има най-силна философия и богословие сравнено с другите държави, показва кое всъщност е локомотивът на общественото развитие и кои критерии могат да бъдат санкция за обществения процес. Затова нашата борба се състои в научно-духовна еманципация на основата на нашето занимание с фундаментални и високо теоретични проблеми в които логиката и способността да разпознаваш кодовете на битието трябва да се основни дисциплини. Иначе ставаме подвластни на частични и несъществени интерпретации на битието, чрез които изкривяваме съзнанието си и губим душите си, а след това като вечни ученици на не български идеи ще загубим и собствеността си. Философията на българското Възраждане показва, че ние сме станали богати и свободни след като сме превзели Църквата от елинизма, който толкова харесва на сегашния папа и след като сме създали български училища, като сме изгонили чуждите пропаганди. Затова научно-философският въпрос е основен за нас. Тясното специализиране в науката, както е станало след Освобождението, не позволява на българската интелигенция, която е идеен конструктор на битието на всяка нация да създаде мащабен и перспективен идеен хоризонт, който да структурира обществените ценности и да създаде идейна база на философията на българската политика във вътрешно и външнодържавно отношение. Българското образование през модерността не взима мерки да се създаде световен свод на идеалистични ценности във философията на образованието, изразена като структура на методическо обучение, съдържание на материала по хуманитарни науки и като перспективна интелектуално-емоционална постройка на въздействие в сътрудничество с положителните хуманни ценности на християнството и на хуманния здрав разум и положително емоционално въздействие на личността. Това обстоятелство, защото образованието, т.е. житейската логика, емоционалното съпреживяване на света и мотивът на човешката дейност, е най-важното, води до обстоятелството че в България нахлуват всякакви учения и философии, които отродяват българите от завета на дедите им и по този начин ги дебългаризират в ментално и емоционално отношение. Най-масовият антибългаризъм е критиката срещу българския манталитет, който често се чува най-вече от страна на недообразовани или нечестни хора. А нашият манталитет е рицарски и високо хуманен по силата на философията на българската история, в която човеколюбието и честността са водещи директиви на държавата, не и технологизацията, защото едни бандит с компютър и висше образование е по-опасен от бедния светец — това е поука от нашето минало, която ние не сме разработили. Опасното не е атомната бомба, а разумът и моралът, който я управлява. Това обстоятелство ние не сме го отчели след Освобождението. Единствената класна подготовка в България след Освобождението от турско робство се дава на военните, но тяхната идея за национално обединение е разлъчена от идеята за кръстоносна мисия, която българския народ е защитавал през вековете съвсем осъзнато и заради която мисия Бог ни е запазил през изпитанията на времето. Този пропуск, както и факта, че творците на националната идеология от XIX век са неподготвени философски в сравнение с дейците на немската национална идеология, а са и хора на физическата саморазправа доведе до обстоятелството, че в България се разбърка из основи естествения обществен ред, построен върху защитата на идеалистични ценности. Вярата в Бога и идеализмът липсват всецяло на българската интелигенция, която се модернизира, т.е. латинизира и дехристиянизира след Освобождението от турско робство, в това число и съсловието на духовенството, което през модерността изменя на Евангелската си мисия и става предмет на политически и икономически поръчки от влиятелна светска висша класа, която е възпитана да мисли и да чувства от чужди образователни центрове с детайлизирани философски възгледи върху битието. Така народната мъдрост и националната ни философия, изразена чрез пословиците и поговорките, както и в автентичните текстове на старобългарската литература и в мотивацията на действия на независимите български управници до модернизацията бива забравена, а на нейно място идват чужди философии и примери за начин на живот, които отродяват българина. Това е проблемът за антибългаризма през модерността. Всъщност, казано с историко-философски език това е проблемът ни през всички векове. Ние като потомци на славните антични скити не сме приемали елинистическата философска и религиозна идеология както пише Херодот за царските скити, които са античните предци на прабългарите. Това упорство на скитската идеология и религия продължава до Покръстването, което обяснява идеологически борбата ни с Византия. Ние с Византия се борим защото сме искали да бъдем културно-философска алтернатива на гръкоримската езическа култура и на християнството, като официална идеология на Византия, която чрез религията е искала да ни грецизира, т.е. да ни отнеме правото на културна-философска интерпретация на битието, която е алтернатива на римската и елинската идея, заради която всъщност са съществували републиканско-демократичните режими през Античността. Затова философията на нашите нескончаеми войни с Византия и с латинството е философия на религиозно-философската дефиниция на понятието „българин“, което се вижда ясно изразено в надписа на владетеля Персиян от Филипи. Там българин е религиозно-философско понятие, което се противопоставя на християнин. Тази религиозно-философска и културна обосновка на българите, които са антични наследници на скитските съюзници на Александър Македонски, затова са се стремели към Македония, се променя след решението на св. цар Борис I. Причината за неговото решение е убедеността в истинността на християнския Бог, а не някакви политически или икономически интриги, които не са свойствени за българския рицарски манталитет като траен фактор в българската народопсихология. Ние може да сме били селяни, когато сме били под робство, но не сме далавераджии и шоумени по манталитет, каквито иска да ни направи модерната културна философия, която е реновация на елинистическата мъдрост през езичеството. Това нещо самостоятелните и свободни българи през вековете са го знаели много добре, както и обстоятелството, че от културно-философската еманципация на нацията в полето на идеи в света зависи нейното успешно съществуване. Затова след Покръстването, за да бъдем самостоятелни, ние искаме славянски духовници и учители, които да ни еманципират в света на религиите и философските учения, защото от тях зависи всичко в битието на нацията. Фактически автентичната философия на българския език, защото езиковостта през модерността е крайна мяра на философията изобщо е дълбоко религиозна — нещо, което ние сме забравили, а атеистите и антибългаристите днес не искат да ни го признаят и изследват всякакви диалектни форми на езика, само не и религиозни я смисъл на структуроопределящите фактори в мисленето на българина чрез ключовите представи и поняти