Днес световен лидер е САЩ. Това, което можем да научим от американците е обстоятелството, че във всеки американски хотел, във всяко крайпътно заведение има оставена Библия за свободно ползване от страна на туристите. Ние можем да разширим този диапазон като оставим заедно със Светото Писание в нашата туристическа страна и „История славяноболгарская“ на английски език и стихотворенията на Вазов. Освен това водещите американски философи и политолози са специалисти по логика и кодови семантични системи за разпознаване на явленията от битието. Онова, което ние можем да кажем на света като уникален народ е, че според нашите средновековни книги българите се свързват с покровителството на Светия Дух и наместо да правят космически програми ако искат да разберат хода на бъдещето то световните специалисти следва да разкодират системата от кодове и семантични послания в българските книги, които не са богомилски, за жалост на невярващите по света и у нас.
Днес светът отново се обръща към религията като основа на идеалистичен проект и сериозен културен авторитет, от които цивилизацията има нужда. Проблемът в осъществяването на такъв проект е, че католиците мразят православието и славянството повече от комунизма, а православните не благославят тези, които ги мразят. Протестантите пък си мислят, че само от Евангелието може да се получи вдъхновение за вяра в Бога. Затова интегралният български опит — православие, славянство и фолклорна традиция може да даде рецепта за постройка на нов идеалистичен проект на света.
Основата на националната идентичност са религията, езика, историята и философията на обществения живот. В тези области ние търпим най-много поражения с оглед философията на образованието през модерността. Затова от подготовката на богослови, езиковеди, историци с широк философски поглед върху фактите от миналото и от издигане на общофилософската подготовка на населението чрез изучаването на обща логика и теория на познанието във висшите училища зависи страшно много за запазването на българската самоличност в бъдеще. То значи храма, училището и образователната институция да познават българските документални свидетелства от всички исторически периоди и да се осигури способност за тълкувание на битието на човечеството от гледна точка на българската интерпретация за света, каквато през модерността ние не сме направили.