Софокъл
Антигона
АНТИГОНА
ИСМЕНА
ХОР ОТ ТИВАНСКИ СТАРЦИ
КРЕОН
СТРАЖ
ХЕМОН
ТИРЕЗИЙ
ВЕСТИТЕЛ
ЕВРИДИКА
ПРОЛОГ
АНТИГОНА
Исмено, моя родна сестро, знаеш ли
беда, родена от делата бащини1,
с която Зевс не е белязал дните ни?
Не, няма горест, болка и страдание,
безчестие и срам, които в твоите
и в моите беди не съм съзирала.
Ала какво, говори се, навред в града
днес вождът повелява с нова заповед?
Не си ли чула за беда, подготвяна
за близък нам човек от враговете му?2
ИСМЕНА
Не, Антигоно, новина за свой човек
не зная — нито скръбна, нито радостна, —
откакто своите братя ний загубихме,
в едничък ден един от друг погубени.3
Разбрах, че тази нощ били са тръгнали
аргивските войски4 — и нищо повече.
Ала не съм ни скръбна, нито радостна.
АНТИГОНА
Да, знаех, затова и от чертозите
те викнах, за да чуеш ти единствена.
ИСМЕНА
Какво? Изглеждаш силно развълнувана.
АНТИГОНА
Креон удостоява в гроб единия
от братята ни, а лишава другия!
Положил, както казват, Етеокла той —
според закона и по обичаите —
в земята и го пратил с чест при мъртвите.
А за трупа на Полиник, нещастния,
издал бил той до гражданите заповед:
ни плач за него, нито погребение!
Да се остави неоплакан, незарит —
богата плячка за пернати хищници.
Така бил повелил Креон, любезният,
за тебе и за мен — за мен, разбираш ли?
Той щял да дойде, за да обяви това
на тия, що не са го чули. Всичко туй
не смятал за шега и непокорникът
пребит ще падне от народа с камъни.
Ще видим днес дали си благородница
или от знатни прадеди — нищожество!
ИСМЕНА
Какво бих променила аз, нещастнице,
със своя труд и своето мълчание?
АНТИГОНА
От тебе чакам помощ и съдействие.
ИСМЕНА
В каква беда! Какво си пак намислила?
АНТИГОНА
Ще погребеш задружно с мене мъртвия.
ИСМЕНА
Да го погребваш… въпреки забраната?
АНТИГОНА
Да, аз, щом ти не си съгласна — моя брат
и твоя! Та това не е предателство!
ИСМЕНА
Злочеста! При Креоновата заповед?
АНТИГОНА
О, той не ще ме отклони от пътя ми!
ИСМЕНА
Горко ми! Сестро, помисли как нашият
баща умря в омраза и презрение!5
Когато изведнъж разкри позора си,
той сам избоде със ръка очите си.
А майка му, която бе и негова жена,
сама с въже прекъсна дните си…6
Най-сетне, наште двама братя-клетници
в един ден бяха копия кръстосали
и паднаха един от друг с еднаква смърт.
Мисли — еднички ние с теб останахме
и ще погинем, щом против законите
престъпим царска власт и царска заповед.
И нека помним още, че жени сме ний,
че сили за борба с мъжете нямаме.
И после — заповядват ни по-силните,
а тях дори в по-тежко зло ще слушаме.
И затова, като помоля мъртвия
да ми прости; че съм така принудена,
ще слушам царя аз. Та невъзможното
да предприемаш, е съвсем безсмислено!
АНТИГОНА
Не моля вече, не желая твоето
съдействие, дори да би го давала.
Мисли каквото искаш, ала него аз
ще погреба и ще загина радостна.
Ще легна мила редом с него, милия,
изпълнила свещен завет. По-дълъг срок
ще трябва да се нравя на подземните.
Сред тях навеки ще лежа. А светото
за боговете, ако щеш, презирай ти!
ИСМЕНА
О, не, не го презирам, но безсилна съм
да тръгна срещу своите съграждани.
АНТИГОНА
С това се оправдавай! На любимия
свой брат отивам да приготвя гроба аз!
ИСМЕНА
О, колко ме е страх за тебе, клетнице!
АНТИГОНА
За мене се не бой! Мисли за себе си!
ИСМЕНА
За всичко туй поне не казвай никому,
пази го в тайна. Аз ще правя същото.
АНТИГОНА
О, разгласявай! Ще те мразя повече,
ако мълчиш, ако не кажеш всекиму!
ИСМЕНА
В ужасен миг се горещи сърцето ти!
АНТИГОНА
Комуто трябва, зная, угодила съм.
ИСМЕНА
Да би могла! Но искаш невъзможното!
АНТИГОНА
Ще спра, когато секнат в мене силите.
ИСМЕНА
Спри по-добре навреме невъзможното!
АНТИГОНА
Ще те намразя заради словата ти!
Омразна ще си с право и на мъртвия!
Но остави ме с моето безумие
да страдам! Знам, не ще пострадам толкова,
че да не бъде мойта смърт — прекрасна смърт!
1
Грехът на Едип, който убил баща си и се оженил за майка си, е тема на трагедията „Едип цар“.
2
Близкият човек, за когото говори Антигона, е мъртвият Полиник. С думата врагове тя означава не само Креон, който е издал позорна заповед, но и всеки, който би се обявил в негова подкрепа.
3
Етеокъл и Полиник, върху които тегне проклятието на баща им Едип, веднага след изпращането му в изгнание започват спор за тиванския престол. Като вождове на две враждебни войски, те загиват от взаимните си удари.
4
5
Според Софокловата трагедия „Едип в Колон“ Едип умира, помирен с боговете. Прорицанията гласели, че страната, която приеме тялото му, ще стане неуязвима за враговете си.
6
Според трагедията „Едип цар“ Йокаста, майка на Едип, след смъртта на мъжа си Лай се омъжила за собствения си син, без да знае с кого встъпва в брак. По-късно, когато това станало явно, Йокаста се обесила, а Едип избол очите си.