ИСМЕНА
Върви, щом искаш, ала знай — безумна си,
и пак с любов към тебе гледат своите.
(Излизат.)
ПАРОД
ХОР
Първа строфа
Ясно слънце Ле, светлина
тъй прекрасна — за първи път —
в Тива, в седмовратния град!7
Изгря и ти, око на деня —
цял в позлата, — и прелетя
през диркейските води8,
па удари със остра юзда
и подгони със вихрен бяг
белощитният аргоски воин9,
цял в оръжие стегнат.
Него тук, против нашата родна земя,
Полиник подир толкова бурния спор10
ни доведе. А той с пронизителен вик —
сякаш хищен орел — връхлетя връз града,
под крила белоснежни прикрил рамене,
с неброими стрели
и със шлемове с гриви развени.
Първа антистрофа
Спрял над нашия град, със взор
вперен, с копия, жадни за кръв,
той обграждаше седемте
врати. Но ето, махна се той,
без да е лочил наша кръв,
без да е грабнал с боров плам
Хефест11 наште китни стени —
тъй в тила му гръмна Арей
с боен вик, и в бой полетя
драконът победен.12
Зевс безкрай ненавижда! надменната реч.
И когато видя като буен поток
да летят към стените под гордия звън
на своето златно оръжие, с гръм
повали Капаней13, както беше готов
чак отвръх крепостта
да запее победна песен.
Втора строфа
Рухна тогава на земята твърд, сразен
той,
който летеше с огън в ръка и с див
бяс,
с вик,
с вой, с безумния дъх
на разярени ветрове.
Всичко свърши с край нечакан.
С удари тук,
с удари там
смаза врага
Арес, великият
и благосклонен съюзник.
Седем вожда пред градските седем врати —
срещу равния равен — оставиха там
своите медни оръжия в Зевсова чест.
Само клетите двама не сториха тъй —
те, рождените братя, един срещу друг
устремиха оръжия с мощна ръка,
и еднаква бе тяхната гибел.
Втора антистрофа
Но многославна Победа пристигна пак
тук.
Смее се към колесниците в Тива с весел смях
тя.
Вред
днес след тази война
всичко забрава да покрий!
Нека в храмовете божи
вием хора
цялата нощ!
Бакх да е с нас —
който разтърсва
Тива — и той да ни води!
ПЪРВИ ЕПИЗОД
ХОР
Ала иде и царят на нашта земя,
Креон Менойкеев,
зарад новите случки, изпратени нам
от небето. Какво ли в ума си таи,
та е викнал сега на събрание нас,
тиванските старци,
чрез разгласа до всички в града ни?
(Влиза Креон.)
КРЕОН
Мъже, града издигнаха безсмъртните,
след като дълго с бури го разтърсваха.
Чрез пратеници исках вас единствени
да призова, защото, първо, знам добре,
че трона и властта на Лая тачехте,
че след като Едип спаси държавата
и след като умря, към синовете му
вий твърди в свойта преданост останахте.
Понеже те и двамата загинаха
в един ден от взаимните си удари,
опозорени от братоубийството,
аз имам днес властта и трона в царството
поради кръвното си родство с мъртвите.
Не можем да познаваме у всекиго
душа, сърце и ум, преди в законите
и във властта да е показал опитност.
За мене, ако този, който властвува,
не се държи за най-добрите правила
и ако страх е вцепенил езика му,
негоден е, така съм смятал винаги.
И онзи, който слага над родината
приятеля си, е за мен нищожество.
Да чуе Зевс, той вижда всичко всякога:
не ще мълча, ако съзра нещастие,
надвиснало над моите съграждани.
Не ще приемам за приятел никога
врага на своя град, защото зная аз,
че той, градът, спасява и че плува ли
щастливо той, намираме приятели.
Й ще въздигна Тива с тези правила.
Сега във връзка с туй издадох заповед
за синовете на Едип до всички ви.
За Етеокъл, който, защищавайки
града, умря, прославен с ловко копие,
да се положи в гроб със всички почести,
които получават най-достойните.
Но брат му, който дойде от изгнание —
за Полиник говоря, който бащин край
7
9
12
13