Камионът продължи да се движи. От едната барака откриха огън. Куршумите от пистолетните изстрели се забиваха в метала, без да причиняват кой знае какви вреди. Камионът продължи напред към средната барака. По средата на пътя ламарината от портала се откачи, удряйки се в постройките. Салид с все сила натисна спирачките и колата застана напряко на пътеката.
Брезентът отхвъркна нагоре, от каросерията изскочиха четирима мъже, облечени в маскировъчни дрехи, и започнаха да стрелят, още преди да са стъпили на земята. Воят на сирената бе заглушен от плющящото тракане на руски автомати, звуците от трошене на дърво и стъкло и силните писъци на войниците. От едната барака се показа войнишка фигура, олюля се и падна, опита се да се надигне, но отново беше улучена от куршум и политна назад. Нещо малко, тъмно прелетя над войника и изчезна в отворената врата на бараката. От сградата проехтя един-единствен пронизителен писък, после се чу пукот, странно мек и глух, после отново писък и секунда по-късно — мъчителната кашлица на много хора.
Четиримата терористи продължаваха да стрелят, покриваха двете бараки отляво и отдясно на камиона с гневни залпове от оръжията си, като в същото време прибягваха на зиг заг през двора. Камионът тежко тръгна назад, двигателят изведнъж силно изви и машината връхлетя върху третата барака. Тежкият няколко тона камион счупи дървената врата, проби стената и спря, подобно на коркова тапа, заседнала в твърде тясното гърло на бутилка.
Салид грабна пушката си, изби вратата с рамо и падна на земята. Проехтяха изстрели. Някой силно изкрещя на английски. Салид видя размитите очертания на един войник, който тичаше. Взе го на прицел, но не улучи. Отвън продължаваше гневното тракане на „Калашников“, после се чу глухата детонация на втора граната. Към него се присъедини спътникът му от кабината.
Салид скочи на крака, с ъгълчетата на очите си видя някаква сянка и стреля, без да се прицелва. Отговори му писклив крясък, чу се тупване на оръжие на земята, последвано миг по-късно от падането на тяло. После вече нямаше никой, който да стреля по тях.
Двамата мъже бързо прекосиха опустошеното помещение. С един изстрел от автомата на втория вратата на съседната стая се отвори и Салид уби мъжа, който чакаше зад нея с вдигнато оръжие. Сградата потрепери от последвалата експлозия. Издрънча стъкло и сивата утринна светлина бе разкъсана от огнен пламък.
С дълъг скок Салид се прехвърли през единия от прозорците, останали изведнъж без стъкла, претърколи се през рамо и отново се изправи с насочено оръжие. Двамата продължиха напред. Стреляйки безразборно около себе си, влизаха все по-навътре в сградата. Стигнаха друга врата и разбиха и нея.
Помещението не беше празно. По-голямата му част се заемаше от огромно писалище, а до него имаше по-малка, очукана маса с радиостанция върху нея. Млад войник въртеше копчетата и като обезумял. Салид го застреля, изстреля къс откос в радиостанцията и насочи дулото на оръжието си към другите двама мъже в стаята. Единият от тях насочи пистолет, но застина по средата на движението си, когато видя оръжието срещу себе си.
Вторият дори не помръдна. Втренчено гледаше двамата нападатели със смесица от омраза и презрение. Беше мъж на около петдесет години, с оредяла и посивяла коса, облечен в униформа и с отличителните знаци на генерал от морската пехота. На стената зад него висеше разпънато звездното знаме на САЩ. Мъжът изглеждаше безпомощен, но в никакъв случай уплашен.
— Хубаво е, че не оказвате съпротива, генерале — каза Салид. Английският му имаше необичаен твърд акцент, сякаш старателно трениран в продължение на много години. — Щеше да ми е неприятно да застрелям вас и приятеля ви.
Генералът присви очи.
— Какво искате? Трябва да сте полудели, ако мислите, че ще успеете да вземете нещо оттук. Най-много след десет минути ще сте мъртви.
Салид хладно се усмихна.
— Възможно е. Значи още една причина да не губим повече време, нали? — Дулото на оръжието му сочеше стоманената врата до американското знаме. — Интересува ни съдържанието на сейфа ви, генерале. Бихте ли бил така любезен да отворите вратата?
— Fuck, yourselve4 — спокойно отвърна офицерът.