От сенките на отсрещната страна на улицата проблесна огън. Фигурата се олюля и политна назад. В същия миг могъщи ръце сграбиха Бренер и така силно го метнаха на пода, че въздухът излезе от гробовете му. От мястото, където допреди секунда стоеше, се разхвърчаха трески и излезе сив дим.
— Лягай! — Салид грубо го теглеше със себе си, заобикаляйки леглото, така че остана между тях и прозореца. Чак тогава се изправи на ръце и колене и позволи и на Бренер да седне.
— Полудяхте ли?! — кресна той. — Какво правите? Да умрете ли искате?
— Те го убиха! — прошепна Бренер. — Той беше от техните! Даже не изчакаха да го разпознаят! Изведнъж стаята се обля в светлина и бурята, вееща през прозореца, стана още по-силна. Хеликоптерът приближаваше къщата.
— Да изчезваме! — викна Салид. — Бързо!
Бренер разчете думите само по движението на устните му, грохотът на машината заглушаваше всеки друг звук. Но видя как стената срещу прозореца изчезна сред сивобелия прах от експлозия. Нещо удари леглото зад него, то потрепери, сякаш някой го блъсна с юмрук, и във въздуха се разлетяха бели пера. Салид го ритна силно и го изхвърли в коридора, последва го със скок и припълзя на ръце и колене до следващата врата на отсрещната страна. Там се изправи и махна на двамата с Йоханес да го последват. Отивайки към него, Бренер погледна назад и видя как стаята, в която допреди секунди стояха, се срива пред очите му сред безшумна експлозия — умивалникът се разпадна на стотици малки парченца, после се пръснаха и останалите мебели. Колкото и невероятно да му се струваше, обяснението беше само едно — през строшения прозорец някой стреляше с автомат от хеликоптера, който висеше пред самата сграда.
Салид отново го сграбчи за лакътя и го задърпа след себе си, но си спести думите, само затръшна силно вратата и бързо отиде до прозореца. Убеди се, че оттам не ги заплашва опасност, после се обърна към Бренер и Йоханес и погледна първо единия, после другия, клатейки неодобрително глава.
— Слушайте сега! Ще ви изведа оттук, но това може да стане само ако правите каквото ви кажа. Никакви самостоятелни акции и никакви въпроси! Онези момчета отвън не се шегуват!
Бренер имаше неприятното чувство, че думите се отнасят само за него, но отговори Йоханес:
— Това е… безумие! Не могат просто ей така да стрелят по нас! Нищо не сме направили!
— Страхувам се, че изобщо не ги интересува — най-сериозно отвърна Салид.
— Не може да бъде! — не се отказваше Йоханес. Гласът му трепереше, беше станал някак плачлив. Беше на ръба на паниката. — Нямаме нищо общо! Ние сме…
— Невинни? — Салид горчиво се разсмя. — Точно вие трябва да знаете, че такова нещо като невинност не съществува.
— Престанете! — изпъшка Йоханес. Вдигна ръце и пристъпи към Салид, сякаш искаше да се нахвърли върху му. — Нямаме нищо общо с цялата история! Те гонят вас, не нас!
— Сигурен ли сте? — тихо попита Салид.
Йоханес втренчено го изгледа.
— Какво искате да кажете?
— Може би тримата знаем твърде много — отвърна Салид. Замълча за момент, а когато отново заговори, гласът му беше станал по-тих. — Извинете. Говоря глупости. Съжалявам, че ви въвлякох в тази ситуация. Бих се предал, ако знам, че така ще спася двама ви с Бренер, но се страхувам, че нищо няма да помогне. — Махна с ръка към вратата. — Нали видяхте какво направиха?
Устните на Йоханес затрепериха. Очите му станаха още-по големи и черни от страх.
— Искате да кажете…
— Иска да каже, че хората отвън ще се погрижат никой от нас да не излезе жив от тази къща — прекъсна го Бренер. Нямаше сили да гледа Йоханес в очите, но по погледа на Салид разбра, че е казал истината.
— Но защо? — попита йезуитът.
Известно време Салид го гледа мълчаливо и с някаква смесица от тъга и сериозност, после се обърна към прозореца и още веднъж погледна към улицата, преди да продължи.
— Един американски агент от ЦРУ, който от години ме преследва. Даже не знам името му. Той насъска хората отвън.
— Глупости! — каза Бренер, гневно размахвайки ръце към прозореца. — Какво става отвън, Салид? Кои са тези хора и защо ви гонят?
— Не слушате ли новини? — попита Салид. — Катастрофата преди три дни стана по моя вина. Поне такава е официалната версия.
— А какво всъщност беше?
— Безобидна стъклена тръбичка с безцветна течност, поставена в уж здрав контейнер, която взех от сейфа на тайна база на американските военновъздушни сили — обясни Салид. — Контейнерът по всяка вероятност се е взривил заедно с манастира. Съдържаше нещо, което по собствени данни американците изобщо не притежават.