— Това не е причина за избухване на война — не се стърпя Бренер. — За Бога, не сме в Дивия Запад! Стрелят с автомати! Пристигат с хеликоптер и го насочват към жилищна сграда, в центъра на голям град!
За негово учудване Салид се усмихна.
— О, разбирам. Имате предвид, че дори и ЦРУ няма да посмее да направи подобно нещо, нали? От страх пред дипломатически усложнения? — Той звучно се изсмя, постави пистолета върху леглото, бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади три добре сгънати машинописни листа, които явно бяха откъснати от папката, в която са били приложени, защото краищата им бяха разкъсани. Бренер не можеше да разчете текста, но трябваше да е сляп, за да не забележи яркочервената диагонална лента и надписа TOP SECRET. — Биха рискували и още много други неща, не само дипломатически последствия, за да попречат това нещо тук да излезе на бял свят.
— Защо? — попита Йоханес. Посегна към листата, но Салид бързо дръпна ръката си и отново бръкна в джоба. Този път извади запалка.
— Защото това е доказателството. Причината, поради която дойдох в студената ви страна. Тези три листа ще са достатъчни да предизвикат война, повярвайте ми.
— Какво пише в тях? — попита Йоханес.
Салид поклати глава.
— По-добре е да не знаете. — Щракна запалката и поднесе пламъка към хартията. Листата се огънаха и покафеняха, но не се запалиха веднага. Салид повтори опита още три пъти, преди жълтите пламъци да обхванат хартията. В стаята се разнесе остра миризма на тлееща пластмаса.
— Защо го правите? — изненадано попита Бренер.
Салид размаха листата, за да ускори горенето.
— Защото вече няма значение. Вече нищо няма значение, ако не спрем това, което изскочи от манастира.
Изчака, докато пламъците стигнаха почти до пръстите му, после отиде до умивалника и хвърли изгорелите парчета вътре. Задушливата миризма беше толкова силна, че Бренер се закашля.
— Това нищо няма да помогне — тихо се обади Бренер. — Ако тези документи наистина са толкова важни, както твърдите, тогава…
— …е достатъчно само подозрението, че знаете съдържанието им, за да ви премахнат от пътя си — прекъсна го Салид.
— Да, знам. И съжалявам. Но не мога да променя нещата. Мога само да се опитам да ви изведа оттук горе-долу невредими.
— Да ни изведете оттук? — Йоханес почти изкрещя. — Навън ни чака цяла армия, забравихте ли?! Видяхте какво направиха. Стрелят по собствените си хора! Покажем ли се навън сме мъртви!
— Знам — отвърна Салид. — Но нямам намерение да върша подобна глупост.
— Ами какво тогава? — стъписано попита Йоханес.
Салид взе пистолета от леглото. С привично движение извади пълнителя, провери дали е пълен и го върна в оръжието.
— Ще ги чакаме тук.
11.
Хайдман се събуди, когато вкарваха носилката в линейката. Изпитваше ужасни болки, но макар че първата му мисъл беше ужас от обстоятелството, че от милостивата прегръдка на безсъзнанието го връщат обратно в този ад от мъки, в същия момент разбра нещо много по-лошо: всеки нерв в тялото му сякаш гореше в пламъци. Изпитваше такава мъчителна болка, каквато до този момент дори не бе си и представял. Болката преставаше точно под сърцето, като отрязана. Веднага разбра какво означава това.
Макар че изпитваше невероятни болки, мозъкът му работеше с непозната досега острота. Два от куршумите го бяха улучили — първият беше избил оръжието от ръката му и беше отнесъл последната фаланга на малкия му пръст. Вторият беше пробил гърдите малко под сърцето и беше заседнал в гръбначния стълб.
Спомняше си всичко, всяка дребна подробност, всяка мисъл, минала през главата му, докато беше в къщата. Знаеше с абсолютна сигурност, че всичко наистина се беше случило. Мисълта да го окачестви като халюцинация беше примамлива, но не искаше да и се поддава.
Отвори очи. В първия момент не видя нищо освен червени сенки, после те се сляха в неясна картина, която миг по-късно леко се проясни. Наведено над него, го гледаше бледо лице, оградено със сплъстена от пот тъмна коса. Яркочервеното яке и сръчните професионални движения, с които мъжът правеше нещо по тялото му, издадоха, че е лекар. Мъжът се изплаши, когато Хайдман отвори очи и го погледна, но след миг уплахата отстъпи място на несигурно облекчение.
— Събудихте се — рече лекарят. — Много добре. Не бива да се движите, разбрахте ли ме? — Хайдман отвори уста да отговори, но лекарят бързо вдигна ръка. — Не се опитвайте да говорите! Дайте ми знак с очи, ако искате нещо.