Следващите две-три секунди не последва нищо и Кенъли вече мислеше, че агентът ще откаже да изпълни заповедта. По-точно казано, трябваше да откаже. На негово място не би реагирал по друг начин без информацията, която притежаваше. Молеше се авторитетът му да се окаже достатъчен, за да преодолее мъжът колебанието си.
— Както наредите, сър — изрече най-сетне агентът. — Но ще трябва да ви помоля да повторите заповедта си още веднъж пред свидетели.
Кенъли погледна към колата, където се намираше агентът. Беше на по-малко от петдесет метра разстояние. Затова ситуацията беше едва ли не абсурдна — трябваше само да направи няколко крачки и да повтори заповедта си. Но не помръдна от мястото си, а изрече още веднъж:
— Заповядвам ви да щурмувате къщата. Поемам пълната отговорност за акцията. И не искам никой да оцелее.
— Сър?!
— Правилно ме разбрахте! — повтори Кенъли. Гласът му прозвуча дебело, а слюнката в устата му изведнъж загорча. Стана му трудно да говори. — Убийте Салид и двамата с него дори ако се предадат! Това е заповед!
14.
Бренер не беше единственият, който долавяше тайнствените шумове. Йоханес също беше спрял и изплашено се оглеждаше. Макар и да не виждаше лицето на Салид, усети как напрежението на палестинеца рязко нарасна.
— Странно — прошепна Йоханес.
Салид ядосано махна с ръка да мълчат и Йоханес видимо се стресна. От лекото движение стълбата силно изскърца. Миг по-късно чуха странно глух, скърцащ звук и цялата къща потрепери.
Бренер инстинктивно посегна да се хване за перилата, но в последния момент се сети какво стана горе с вратата и съвсем леко се допря. Въпреки това дървото се разпадна в лепкаво-влажна маса. Този път не беше въображение — видя как нещо изпълзя и избяга. Нещото веднага се сля с тъмнината, но Бренер остана с натрапчивото впечатление за нещо малко, тъмно, с много крака и просветващи очи. И жило. С отвращение отстъпи крачка назад и избърса пръстите си в стената от другата страна. Усети как тя вибрира. Нещо се раздвижи. Запълзя. Под тапетите.
И не само там. Изведнъж осъзна, че движението наистина е навсякъде — в пода, в стените, зад изкривената дървена ламперия и в стъпалата, даже в тъмнината, поглъщаща долния край на стълбата.
— Нещо не е наред… — каза той. — Има… нещо. Изрече думите по-силно, отколкото мислеше, но за негова изненада Салид не му заповяда да мълчи, а за момент го изгледа замислено и може би малко уплашено, после се обърна, за да продължи напред. В същия миг вратата избухна.
Светлината беше толкова ярка, че Бренер загуби равновесие. Блъсна се безпомощно в стената, свлече се на пода и вдигна ръце пред лицето си. Нищо не виждаше, беше сляп. Пред очите му се въртяха бели огнени кръгове и в следващите пет секунди нищо не чуваше.
Първият трясък беше последван от втори, още по-силен. В същата секунда блесна и по-ярка светкавица, чиято светлина проникна даже през затворените му клепачи. Проехтяха изстрели, отначало къс откос, после единичен пистолетен изстрел, последван от отсечен залп. Куршумите с глухи удари се забиваха в стените, в пода или в дървените перила и стъпалата. Чу Салид да крещи нещо и да отвръща на огъня и се сви още повече на мястото си, когато няколко куршума се забиха съвсем близо до главата му. Инстинктивно зачака да дойде някой и да го отведе на сигурно място. Но никой не дойде.
Салид беше клекнал в началото на стълбата и стреляше към вратата, макар че там се различаваха само неясни сенки, движещи се зад завеса от дим и пламъци.
Все пак сигурно беше улучил някого, защото сред бъркотията проехтя силен писък и за миг стрелбата престана. Това продължи може би секунда, но беше достатъчно на Салид, за да скочи и бързо да се изкачи две-три стъпала нагоре. Малко след това в димната завеса проблеснаха нови оранжевочервени огнени езичета. Салид мигновено се наведе, куршумите минаха край него и отнесоха почти метър от дървените перила. Той изруга, запълзя на четири крака нагоре по стълбата и стреля напосоки през рамото си. Вместо последните три-четири изстрела се чу отчетливо пляскане. Салид захвърли ненужния празен автомат, продължи напред и застана до Бренер, дишайки тежко.
— Нагоре! — кресна той. — Какво чакате?!
Бренер беше като парализиран. Чуваше думите на Салид и знаеше, че има право. Ако останеше още миг тук, щеше да е мъртъв. Но просто не можеше да се помръдне.
Салид изруга, сграбчи го за рамото и го дръпна нагоре. В този миг под тях изникна висока, тъмна сянка. Въпреки неспособността си да помръдне, Бренер изкрещя, за да предупреди Салид, но той реагира, още преди да чуе първия звук. Вероятно беше видял ужаса върху лицето му и правилно го беше изтълкувал. Пусна Бренер, светкавично се завъртя кръгом, подпря се на едното си коляно и със същото движение извади пистолета от колана.