— След приключване на този разговор абсолютна тишина в ефира! Връщате се и елиминирате целите! Независимо при какви обстоятелства! Възможни са жертви сред цивилното население.
— Сър?!
Кенъли се ядоса. По принцип не смяташе, че е нужно войниците да разбират заповедите, още повече пък да ги подлагат на съмнение. От друга страна, току-що съвсем ясно беше заповядал на офицера, ако се наложи, да стреля по жени и деца, а нямаше срещу себе си машина. Преглътна острия отговор и се опита в гласа му да прозвучи разбиране:
— Вероятно няма да се наложи. Опитайте се да мине с възможно най-малко щети, но трябва да елиминирате целите. Знаете какво стана на двадесет мили оттук. Салид все още държи онази дяволия у себе си. Според информациите ни планира да зарази и градския водопровод. Ако успее, жертвите ще бъдат десетки хиляди. Спрете го на всяка цена! Потвърдете!
— Потвърдено, сър!
— Добре. От този момент нататък не отговаряйте на никого! Край!
2.
Светлините не изгаснаха изведнъж, а с малко забавяне, най-много десета от секундата. Ефектът беше, че тъмнината се движеше като безшумна бърза вълна по улицата пред тях. Първата вълна беше последвана от втора, още по-стряскаща. Едва стигнала края на улицата, тъмнината не спря, както Бренер забеляза, а продължи все по-напред и по-напред. Изгаснаха и светлините зад прозорците. Сградите отляво на улицата, които преди малко бяха обляни в светлина, се превърнаха в черни скали. И не само те. Само след секунди и небето на запад потъмня. Нежните отблясъци, които до този момент хвърляше в небето силно осветеният градски център, вече не се виждаха.
— Започна се! — прошепна Йоханес. — Армагедон. Последната битка.
Салид се обърна и гневно изгледа Бренер.
— По дяволите! Или го накарайте да млъкне, или аз ще го направя! — После почти изкрещя: — Това е само авария в електрозахранването и нищо друго!
Йоханес го погледна и замълча. Бренер също предпочете да не казва нищо. Салид много добре знаеше, че ставащото не е най-обикновено спиране на тока. Истината беше, че не искаше да знае какво става около него.
— Не може да бъдете толкова слепи! — каза Йоханес.
— Моля ви! — Бренер успокоително постави ръка на рамото му. — По-добре мълчете.
Йоханес го изгледа объркано, но послушно замълча. Салид изръмжа:
— По-добре да оставим този дърдорко тук! Проклятие, вече не мога да мисля! Нужен ни е автомобил. Някаква кола! Хайде!
Бренер не реагира достатъчно бързо на подканата. Беше толкова стъписан, че не усети болката, когато Салид нетърпеливо го ръгна в ребрата с дулото на автомата, за да го накара да върви по-бързо. Продължи да се препъва напред, инстинктивно дърпайки след себе си Йоханес. Тръгна с нормални крачки едва след двайсетина метра. Заграждението на улицата и останките от автомобили бързо останаха зад тях, но оглозганата земя ги съпътства още известно време. Поне така се струваше на Бренер. Едва различаваше пръстта под краката си, защото насекомите още бяха там. По-голямата част от мрака безшумно беше изчезнал в Нищото, както се беше и появил, но сигурно имаше още милиони насекоми под краката им, защото проблясващият слой жива плът все още покриваше плътно земята, макар и вече не до глезените. Бренер се мъчеше да гледа нагоре, но добре виждаше как животните се отдръпват пред тях и веднага отново се съединяват. Далеч напред, встрани от кръстопътя, уличната настилка изсветляваше. Може би пълзящият хаос беше решил да опустоши само тази улица, за да улесни бягството им. Видя отново автомобили, които, гледани отдалеч, изглеждаха невредими.
— „И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта, и от дима излязоха скакалци по земята (…)“ — прошепна Йоханес.
— Знаем, че познавате Библията, отче — потиснато каза Салид.
Йоханес не обърна внимание на думите му. С тих, треперещ, но твърд глас продължи:
— „При това, имаха нагръдници като железни нагръдници (…) Имаха и опашки подобни на скорпиони, и жила (…).“
Салид спря. Бренер видя как всеки мускул на тялото му се втвърди.
— Престанете! — каза той заплашително.
— „… и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии. Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си“ — продължи Йоханес. Беше пребледнял, но издържа погледа на Салид. Страхът, изписан върху лицето му, не беше страх от палестинеца. — Наистина ли още не разбирате? Не проумявате ли какво става?
Салид го удари. Стана толкова бързо, че Бренер не видя удара. Светкавично движение и Йоханес се преви и охкайки, падна първо на колене, после се свлече на земята.