Дръпна от цигарата и така дълбоко пое дима, че леко му се зави свят — приятен страничен ефект, ако пушиш само от време на време. Бренер чу как зад него Астрид се приближи, но устоя на желанието да се обърне и продължи втренчено да се взира напред.
Навън светлината започна да става по-матова. В и без друго бледата слънчева светлина се примеси някаква сивота, а облаците не изглеждаха по-плътни, а някак по-масивни и тежки. Сигурно отново ще завали сняг. А днес беше двадесет и четвърти март. Толкова по темата парников ефект, помисли той с ирония.
— Родителите ми — обади се изведнъж Астрид. — Просто престанахме да се разбираме, знаеш ли? Дори нямаше някакъв голям скандал или нещо такова. Една сутрин се събудих, още беше тъмно. Чух майка ми да трака с чиниите долу в кухнята и си помислих, че го прави, откакто се помня като човек. Всяка сутрин, разбираш ли? Става винаги един час преди останалите, прави закуската и приготвя всичко, за да излезем аз и баща ми от вкъщи. Помислих си още, че… и аз може да свърша така. Един час преди другите, с халата и ролките в косата. Изведнъж ми се стори, че ще полудея. Можеш ли да разбереш?
Той се обърна почти насила. Дали я разбира! За малко да се изсмее. Но се овладя и каза съвсем спокойно:
— Да, мисля, че да.
— Е, това беше всичко — тихо продължи Астрид. В гласа и не се долавяше горчивина, но имаше някакво безразличие, което беше още по-лошо. — Две седмици по-късно напуснах дома. Оставих им една бележка, че не бива да се притесняват. Баща ми се пребива от работа за проклетата си къщичка с гараж, а майка ми три пъти седмично ходи да чисти и да пере мръсните гащи на чужди хлапетии. Веднъж в годината ходим на Ибиса, което е върхът.
— Това е повече, отколкото имат много други — каза Бренер.
— Но не е възможно да е всичко! Животът не може да се състои само от работа до изгърбване!
— Но е така — спокойно отвърна Бренер. Думите на момичето го натъжиха много повече, отколкото можеше да си представи. И той навремето смяташе така — дори си спомни, че веднъж каза на приятеля си точно същото. Само дето не беше извлякъл същите изводи като нея. Може би защото беше много по-разумен. А може би и по страхлив. Имаше ли всъщност разлика?
— Опита ли се да говориш с родителите си?
Тя поклати глава и дръпна силно от цигарата.
— Те дори не разбраха какво искам да кажа. Баща ми ми пъхна в ръката една петдесетачка и каза да си купя нещо хубаво.
— А после ти стана и изчезна — предположи Бренер.
Тя не отговори.
— Оттогава по-добре ли се чувстваш?
— Разбира се — отвърна Астрид. — Нали виждаш?
— Тогава се върни у дома. Завърши училище и…
— Запиши да следваш нещо или изучи някоя добра професия? — прекъсна го Астрид. — Божичко, престани с тая гадория! Наистина не мога да слушам подобни приказки!
— Предполагам, че този съвет си чувала доста често. Знаеш ли, сигурно се дължи на това, че е истина.
— О, я ме цуни отзад! — изсумтя Астрид, обърна се рязко и заби поглед в пода, но Бренер видя как се бори да се овладее. Не и беше казал нищо ново. Предполагаше, че е на път от няколко седмици, но беше почти сигурен, че отдавна е разбрала колко безсмислено е бягството и. Не можеш да избягаш от нещо, което е навсякъде.
— Ще ти предложа нещо — каза той тихо и с възможно най-голямата нежност в гласа, на която беше способен. Астрид се поколеба, после с видимо неудоволствие вдигна глава и го погледна.
— Ще ми дадеш телефонния номер на родителите ти — той успокоително вдигна ръка, когато видя, че тя ще се ядоса. — Утре ще им позвъня и ще кажа, че си добре. Друго нищо. Обещавам ти, че няма да кажа нито името си, нито ще издам къде съм те срещнал. Само ще им кажа, че с теб всичко е наред и няма нужда да се тревожат. Какво мислиш по въпроса?
Астрид беше съвсем объркана. Може би защото предложението дойде толкова неочаквано след скарването им. Самият Бренер беше изненадан от себе си.
— Що за човек си? — попита Астрид. — Някакъв самарянин на свободна практика? От тях до гуша ми е дошло!
— Искам само да ти направя услуга. Няма да ти струва нищо. А на мен ще ми даде усещането, че съм помогнал на някого.
— И откъде да знам, че мога да ти имам доверие?