Вярно, когато Джак напусна играта, за да се заеме с лицензната търговия, неговият отбор изгуби най-добрия си дрибльор и започна да изпада във все по-долни дивизии, за да се изгуби като двушилингова монета в автомат за цигари. А самият Джак се превърна в нещо като жив паметник. На избелелите фотографии на тима, който бе водил като капитан, се виждаше изправен мирно, облечен във фланелка с широки райета, с шорти, стигащи почти до глезените и с кожена топка между краката. Едно по-внимателно вглеждане в тези по-размазани реликви показваше, че Джак почти не беше се променил през последните петдесет и четири години. Имаше същата горда осанка, беззъбото му лице се усмихваше, а плешивата му глава отразяваше слънцето над „Уембли“.
Вече прехвърлил осемдесетте, той се възползваше от този факт и управляваше своя настлан с калдъръм замък, забавен гном, който не се интересуваше изобщо от външния свят и тъй наречените „променящи се времена“. Бе забелязал избухването на Втората световна война, само защото го бе разбудил шумът и се бе зачудил защо толкова много от по-младите му посетители бяха започнали да носят униформи.
Когато Пули и Омали плахо влязоха в салона на бара, старият гном бе кацнал на столчето си до касовия апарат и ги погледна с бързо отлитащ интерес.
— Затворете я тази врата — измърмори той, — ще влезе студът.
Пули погледна към Омали, който сви рамене.
— Сигурно си мисли, че още е зима.
Пули смяташе да каже „Две бутилки светло пиво, моля“, но някак си не можеше да произнесе думите и затова рече:
— Два пайнта „Лардж“.
Омали потупа другаря си по гърба. Древният спортист слезе трудно от столчето си и се затътри към помпите. Пули си спомни, че в „Конниците“ винаги бе за предпочитане да се поръчват по два реда едновременно, тъй като жаждата на човек невинаги можеше да издържи на чакането, докато Джак методично точеше халбите.
— По-добре да бъдат четири — рече Омали, комуто дойде на ум същата мисъл.
Джак измърмори под носа си нещо нецензурно и потърси още две пайнтови халби.
— Е, какви са новините, Джак? — попита весело Омали.
Джак Лейн се усмихна и избърса носа си с ръкава на одърпания си пуловер.
— Не съм чувал никакви новини, какви новини би трябвало да има?
Омали сви рамене.
— Просто се питах, до теб никога не стига нещо, което да те заинтересува.
— Да не са ти забранили да ходиш в „Лебеда“, Омали?
— Не е това, просто решихме да се отбием, като минавахме, бизнесът нещо не върви, а? — отвърна ирландецът и посочи празния бар.
— Рано е още.
Широко известен бе фактът, че Джак не спазваше разрешеното работно време; малцина влизаха в заведението му, преди кръчмите, които посещаваха често, да затворят.
— Миналата седмица се появи един индийски моряк — рече Джак, докато носеше първата от четирите халби. — Едър беше, ама му рекох: „Я се разкарай оттук.“
— Страхотно — рече Джон. — Значи нищо друго необичайно не се е случвало напоследък.
Джак тъкмо бе изминал половината път обратно до помпите и тъй като Омали бе откъм глухото му ухо, старикът не отговори нищо.
— Мисля, че тук ще бъдем в безопасност — прошепна Пули.
— Може и да поостанем тогава — отвърна Омали. — Ще са ни нужни доста халби, за да понаваксаме последните няколко дни въздържание.
— Вдигам тост за това.
Към седем часа и Пули, и Омали вече се намираха в напреднал стадий на опиянение. Облягаха се на рамото на другия, всеки възхваляваше добродетелите на другаря си и изразяваше вечните си приятелски чувства. Гледката беше доста трогателна.
— Палячовци — мърмореше Джак Лейн.
— Боя се, че природата ме зове — рече Пули, — и то с неумолим тон.
— Аз самият трябва да призная, че дочух настоятелните й викове — отвърна Омали.
Двамата скочиха, залитайки, от столчетата си и се заклатушкаха към вратата. Заведението на Джак не можеше да се похвали с тоалетна, затова човек трябваше да се облекчи в обществената тоалетна, която бе досами кръчмата. Двамата излязоха навън в ранната вечер. Беше непривично тъмно, като се има предвид сезонът, а във въздуха се носеше доловима хладина. Омали погледна небето, нещо в него не беше наред, но той не бе в състояние да прецени какво бе то.
Джим се люшна през вратата на винаги отворената мъжка тоалетна и потърси първата свободна кабинка. Облекчи се с много въздишки и пъшкане.