Пули обърна скоча си на една глътка.
— Но мислите ли, че ние сами можем да го спрем?
— Трябва да опитаме.
— И кога ще се проведе тази подигравка със Светата църква? — попита Омали.
— Малко след девет часа. Трябва да се слеем с тълпата, а като влезем вътре, следва да правите точно онова, което ви кажа.
Пули напълни отново чашите и вдигна очи към големия часовник над камината. Той удари осем и половина.
— Разполагаме с половин час — усмихна се той и се отпусна в едно от креслата на Професора с високи облегалки, разположено до камината.
Омали поглади гърлото на кристалната гарафа и потвърди:
— С много време.
Минутите бавно отминаваха. Пули и Омали се подкрепяха, докато гарафата не се изпразни, Професора седеше зад писалището си и драскаше нещо с паче перо върху дълъг пергамент.
Омали наблюдаваше как работи старикът. Нима наистина можеше да се възправи срещу папа Алекс? Омали изпитваше известно съмнение. Професора определено бе изпълнен с добри намерения и познанията му за езотеричното и окултното бяха най-задълбочени. Но кой знае какво дебнеше в мисията? Струваше му се разумно да предположи, че папа Алекс нямаше да бъде без охрана. Затова бе най-добре да се възприеме по-позитивен подход. Нещо по-осезателно от брътвежа на старинни думи. Нещо по-конкретно. По конкретно ли?
Върху лицето на Омали се появи усмивка, която се разшири до размерите на усмивката на чешърски котарак. Конкретно21, точно това бе изходът. Или още по-добре — добрата половинка тухла, винаги приятел във време на нужда.
23
Часовникът на Професора удари девет и старикът се изправи неуверено на крака.
— Най-добре е да вървим — рече той. — Наметнете се с тези. — Посочи им две кално кафяви наметала, проснати върху страничната масичка. — Ще ви помогнат да се слеете с тълпата.
Омали се изправи и залитна към масичката.
— Много приятно — рече той, след като метна плаща върху широките си рамене. — Много църковно.
Пули стана от стола си и навлече наметалото.
— Много хубав монах си, Джим Пули — рече Омали и се изхили непочтително.
След това двамата закачулени кръстоносци помогнаха на Професора да угаси свещите и го последваха през тъмната къща към входната врата. Професорът я открехна леко и тримата се вторачиха в загадъчната нощ.
Из цялото имение „Бътс“ се движеха тълпи хора с мрачни лица. Вървяха със странна, вдървена походка — досущ като кой знае как оживели свалени от витрините манекени. Очите на тези чучела изглеждаха изцъклени и безжизнени, ала въпреки това бяха насочени неизменно към мисията.
Професор Слокъм вдигна астрагановата яка на старичкото си палто.
— Хайде — рече той и избута Пули и Омали през вратата, която заключи с тежък железен ключ.
Докато вършеше това, двамината подпийнали другари се спогледаха многозначително, наведоха се незабелязано и грабнаха две еднакви тухли и ги скриха в гънките на робите си.
Потупвайки с обич подутините си, те последваха стария професор по късата пътека към имението „Бътс.“ Тримата се мушнаха в мрачната тълпа, опитвайки се с все сили да възприемат вдървената походка и безжизнения поглед. Превъплъщението на Пули бе смайващо убедително, но това се дължеше на факта, че бе пиян като талпа. Омали се препъваше около него, от време на време поглеждаше небето и си мърмореше нещо под носа.
С приближаването си към мисията, тълпата, която вече наброяваше неколкостотин души, изведнъж се подреди в колона по един. Тримата видяха, че здраво укрепената врата бе отворена и отвътре струеше мека светлина. Пули се подреди зад Професора, а мърморещият Омали зае ариергарда. При преминаването си през прага на Морската мисия всеки от зомбираните поклонници превиваше коляно и изричаше кратка фраза на древен латински.
Пули с радост забеляза, че фразата, изречена от Професора, докато влизаше, бе доста по-различна от тази на останалите. Джим не си падаше много по езиците, затова измърмори нещо несвързано с надеждата, че никой няма да забележи това. Омали бе следващият, който трябваше да превие коляно, и той го стори, но действието му се дължеше повече на чист късмет, отколкото на вярна преценка. Той знаеше доста добре латински, но избра да произнесе две думи на келтски. „Пог Махун“ — рече човекът от Смарагдовия остров, вдигнал два пръста.