В мисията вече се бяха събрали доста хора и тримата бъдещи разбивачи на папското тържество не виждаха почти нищо над множеството глави.
Омали усети как костеливата длан на Професора обхваща ръката му и старикът придърпа ирландеца настрани, към един тъмен ъгъл. Пули ги последва. Тук и там разпознаваше по някое лице, но те бяха като кукленски, лишени от изражение, сякаш им липсваше някакъв съществен елемент на човешкото.
Тримата се притиснаха един в друг в тъмна ниша зад една голяма колона. Професорът постави тънък пръст пред устните си и им нареди:
— Само гледайте и чакайте.
Пули подскачаше от време на време с надеждата да види какво става. Уморен от това свое безплодно занимание, той прошепна на Омали:
— Помогни ми да се покатеря по тази колона, за да огледам.
След доста пъшкане и ругаене, изпълнени с приглушен тон, Пули се изкачи нагоре.
Видяното замая съзнанието му — фантастично преобразяване на обраслите с бръшлян стени на Моряшката мисия на Брентфорд. Цялата сграда бе променена — нямаше ги нито междинните стени, нито горният етаж. Пули се озова изведнъж пред нещо, което определено трябваше да е катедрала. Редици изящно резбовани дорийски колони се издигаха към покрива, който — някога бе обиталище на оси и спящи прилепи — сега представляваше блестящ купол, боядисан и изрисуван с фрески ала Микеланджело, изобразяващи огромни библейски сцени.
Ето го Адам, с широко отворени очи, невинен, взрян в благочестивото лице на своя брадат създател. Изкушението на Ева, с противната черна змия, увила се около дървото на познанието. Потопа, свирепо изобразен с ревящо небе и разпенени води, Ковчега на Ной се люшкаше по вълните, а Божият избраник бе вдигнал ръце към небесата. Изрисувано бе и срутването на Вавилонската кула, разрушаването на Содом и Гомор, както и безброй сцени, изписани тъй умело, че погледът можеше да се рее безкрайно между тях.
Голямата зала бе осветена от редица високи, огромни по размер стойки за факли от ковано желязо; постоянната им светлина осветяваше изумителната украса на стените: позлатените икони и релефните „живи картини“, бронзовите статуи на светците, посребрените мадони, редиците хералдически гербове, на всеки от които бе изобразена фигурата на едър бик. Тук, в тази сцена, бяха вложени много пари, страшно много пари.
След това погледът на Пули се спря върху олтара. Беше виждал картинки в книгите в библиотеката, на които бяха изобразени олтарите на най-известните катедрали в света, но те бледнееха пред видяното тук. Беше по-величествен от най-величествените, богатството и великолепието му бяха извисени до такава степен, че той превъзхождаше по хубост всичко видяно, та чак предизвикваше страхопочитание.
Множество херувимчета с дебели задничета пърхаха и се щураха в златната си голота; редица подир редица свещи блещукащи сред издигащите се, инкрустирани със скъпоценни камъни колони; дървени плетеници и резбовани украшения; сума чудати същества, полухора, полуживотни, потънали в смирена молитва, вдигнали очи към титаничната фигура, която увенчаваше олтара, държаха в протегнатите си ръце гоблен, изтъкан от златни нишки, също изобразяващ мотива на големия черен бик. Знамето на бика. Знамето на Борджиите.
Пули можеше да прекара часове в благоговейно съзерцание на тези чудеса, ако Омали не бе избрал точно този момент да залитне назад в тъмнината, поради което Джим се свлече от колоната и се прекатури на пода.
— Извинявай — рече Джон. — Има ли нещо за гледане?
Пули поклати ошашавен глава, неспособен да намери думи да опише видяното.
— Сам хвърли едно око — рече най-накрая. — Аз ще те повдигна.
Главата на Омали изплува неуверено над тълпата, която продължаваше да приижда безспирно през портите на мисията. И той видя онова, което Пули бе видял. Великолепието бе неоспоримо, но имаше и още нещо. Омали изкриви глава настрани. Геометрията на цялата зала бе леко сбъркана; това не можеше да се забележи веднага, но колкото повече се вглеждаше в нея, толкова по-очевидно ставаше.
Той присви очи към големите колони, поддържащи великолепния куполовиден покрив. Не бяха ли те леко несиметрични? Няколко бяха по-наблизо разположени от останалите, а онази в дъното не бе съвсем отвесна. А и самият купол не бе съвсем кръгъл, по-скоро бе овален или по-точно казано — бе яйцевиден.
Големият позлатен олтар, при цялото си неописуемо великолепие, определено бе изкривен и прекалено тежък. Скулптурите също бяха несиметрично разположени, а някои — и опасно наклонени. Иконите изглеждаха като заковани на мястото си, а подиумът, който изпълваше затвореното пространство пред олтара, не бе хоризонтален.