Норман обърна чашата на една глътка. В очакване животворната течност да се разлее надолу към вътрешностите му, Норман рече бавно:
— Ти знаеш, нали?
— Какво да знам?
— За скитника. И ти си го виждал, нали? — Невил отново кимна. — Слава Богу — рече Норман, — щото си мислех, че полудявам.
Нещатният барман наля по още два скоча и двамината отпиха мълчаливо, застанали от двете страни на барплота.
— Седях си на моста на канала… — започна разказа си Норман.
Невил внимателно изслуша развоя на събитията, като кимаше замислено тук и там и правеше забележки от типа „Кралската повиквателна, а?“ и „Странна и остра миризма, а?“, в зависимост от пунктуацията на разказвача.
Норман се спря да отпие нова глътка уиски. Невил внимателно следеше колко питиета бяха изпити и скоро щеше да обяви сметката на магазинера.
— И в следващия миг, когато вдигна глава, него вече го нямаше — подсказа нещатният барман.
Норман кимна.
— Изчезнал беше „яко дим“. Питам се кой ли, по дяволите, би могъл да бъде?
— Кой какъв би могъл да бъде?
Гласът принадлежеше на Джеймс Пули, чиято внимателно обмислена система на залагания допреди пет минути бе предизвикала силен уплах в кантората на местния букмейкър.
— Как мина следобедът, Джим? — попита Невил.
Пули поклати мрачно глава.
— Бях направил комбинация от шест коня и тъкмо бях стигнал до 150 000 паунда при петия от тях, нали разбираш?
— И шестият ти кон реши просто да се поразходи по хиподрума — рече Невил.
— Ами, да — отвърна съкрушеният рицар на конните надбягвания.
Невил положи пред него пайнт с „Лардж“, а Джим му подаде точната сума от пенита и половин пенита. Невил ги събра и ги хвърли без да ги брои в чекмеджето. Това бе грешка от негова страна, защото в точната сума бяха включени и три метални жетона от машината за сокове в „Новата гостилница“ и един жетон за пералня, който Джим се опитваше да пробута през последните шест месеца.
Джим наблюдаваше с известна изненада как парите му изчезват в чекмеджето — значи нещата при Невил никак не стоят добре, помисли си той. И тогава забеляза табелата с надпис „Забранено за скитници“ върху барплота.
— Няма нужда да ми казваш — рече той. — Значи твоят скитник се е завърнал.
Невил хвърли уплашен и неволен поглед от табелата до отворената врата.
— Не е — рече барманът, — но Норман също се е сблъскал с нещастника.
— И Арчрой — каза Джим.
— Какво? — извикаха в един глас Невил и Норман.
— В градинката си снощи, питал го за някакви магически бобени зърна, с които жена му се сдобила в замяна на неговия морис-майнър.
— Аха — рече Норман. — Същия следобед видях онзи морис-майнър в предния двор на Лио.
— Всички пътища водят към Рим — коментира Джим, което Норман сметна за вбесяващо.
— За скитника, де — рече Невил, — какво каза за него Арчрой?
— Бил се заинтересувал от парцела на Омали.
— У този скитник определено има някои прекалено странни неща — рече Норман. — Питам се дали го е виждал още някой?
Пули се почеса по брадичката. Ако имаше нещо, което да обича най-много, това бе една наистина добра мистерия. Не от сорта, дето ги реди Агата Кристи, нали разбирате, Джим обичаше космическите мистерии. Много от най-прочутите той бе разрешавал без никакви затруднения. А що се отнася до скитника, той вече бе стигнал до заключение:
— Той е Скитника евреин.
— Сериозно ли говориш? — попита Норман.
— Напълно — рече Пули. — И Омали, който е по рождение католик, ще ме подкрепи за това. — Скитника евреин заплюл нашия Господ Бог по време на страданията му на Кръста и бил прокълнат да скита по земята завинаги, до пришествието на Христос, когато ще получи възможността да се извини.
— И ти смяташ, че този евреин сега се скита из Брентфорд?
— Защо не? За две хиляди години той трябва да е пребродил по-голямата част от планетата; значи рано или късно би трябвало да се появи и тук.
— Защо тогава не се е появил да потвърди автентичността на Плащеницата от Торино? — попита Невил.
Другите двама го изгледаха скептично.
— А ти би ли го направил?
— Разбирате ли тогава — рече Невил, който изведнъж бе обзет от идеята, — че ако той е Скитника евреин, значи сме се срещнали с човек, който някога е гледал самия Иисус.
Последва почтително мълчание, всеки от мъжете бе потънал в собствените си мисли. Норман и Невил си спомниха как бяха споходени от нуждата да се прекръстят, а това засили убеждението им, че Джим Пули може би бе забил последния гвоздей върху пословичната глава. Това бе смайваща идея. Норман пръв възвърна дар словото си: