Те определено бяха, както се бе изразил скитникът, необичайни зърна. Съдейки по формата им, би могло да се каже, че са несиметрични. Ако се изключи цветът и фрактурата им, те не си приличаха едно с друго. Имаха някакъв тропичен вид; при определено осветление те сякаш излъчваха слаба луминесценция.
И все пак, наистина бяха необичайни, но чак пък магически? Скитникът бе намекнал, че този термин е донякъде своеволен, най-меко казано. Може би бяха посадъчен материал? Това бе очевидно, помисли си Арчрой, имаха ли обаче някакво друго магическо качество? Възможно ли бе да лекуват проказа, да възбуждат девственици, да даряват безсмъртие? Възможно ли бе да освободят човек от товара на заподозряната му половинка?
Арчрой вдигна най-голямото от зърната и присви объркан очи. Вярно, сега то му се видя малко по-голямо, малко по-добре оформено от другите, отколкото при първото им разглеждане. Той клекна и подреди бобчетата върху тенекиената си кутия за тютюн.
— Бре, да му се не види — рече Арчрой, — виж ти каква работа.
Арчрой изведнъж се сети за един научнофантастичен филм, който бе гледал по телевизията в „Новата гостилница.“ Там едни шушулки със зрънца бяха дошли от космоса и се превърнаха в хора и докато човек си спеше, му обсебваха ума. Той не успя да разбере какво се случваше с истинските хора, след като техните двойници ги обсебеха. И все пак филмът беше хубав и го бе разтревожил доста. Той разгледа бобените зърна едно по едно. Нито едно от тях не му приличаше на онези, с изключение на онова, което отчасти приличаше на долната месеста част на дясното му ухо.
— Добри Боже! — рече Арчрой, — кажи ми, че не е вярно.
— Не е вярно — каза Джон Омали, който имаше умение да се промъква незабелязан и да сепва хората.
— Джон — рече Арчрой, който бе забелязал приближаващия Омали, — колко ще ми дадеш за пет магически бобени зърна?
Омали взе едно от въпросните бобчета и го обърна върху дланта си.
— Откри ли вече по какъв начин се проявяват магическите им свойства?
— За съжаление, не — отвърна Арчрой, — боя се, че може да нямам времето да постигна удовлетворителни резултати по този въпрос, след като съм човек, извънредно зависим от съдбата — до такава степен, че напоследък нямам и една свободна минутка.
— Колко жалко — рече Джон, който винаги подушваше измамата, когато някой се опитваше да му пробута нещо. — Имам чувството, че стойността им ще се увеличи много, ако бъде установена ползата им. Съмнявам се, че при сегашното си състояние струват повече, отколкото една халба бира.
Арчрой изсумтя презрително — верният му морис-майнър да бъде разменен срещу една халба бира, каква несправедливост!
— Аз имам чувството, че от тези зърна могат да се очакват големи неща, от жълъда ще порасне огромен дъб.
— Тези бобчета съвсем не приличат на жълъди — каза Омали. — По-скоро приличат на манго или, може би, на амазонско брюкселско зеле.
— Екзотичните плодове и зеленчуци винаги се харчат добре — рече Арчрой. — Особено ако са отгледани при домашни условия, като например — в парцел като този.
Омали кимна замислен.
— Ще ти кажа какво ще направя, Арчрой — рече той. — Ще идем в моя парцел, ще изберем подходящо място и там, в твое присъствие, ще посеем едно от тези магически бобени зърна, ще се грижим с обич за него, ще го поливаме, когато трябва, и като цяло ще му угаждаме, докато расте и докато видим какво ще излезе. А сега ще се закълнем най-тържествено, че никой от нас няма да го изрови или да го повреди по някакъв начин, а каквото се получи ще бъде разделено по-равно, ако се окаже печелившо.
Арчрой отвърна:
— Имам чувството, че ще вземеш по-добрата половина, Омали, макар да съм сигурен, че това е неумишлено и че подбудите за твоя акт произхождат от духа на приятелството и другарството.
— В този момент бобените зърна определено не струват нищо — каза изобретателният Омали. — А отговорността за онова, което расте в даден парцел, лежи единствено върху наемателя му. Какво ще стане, например, ако твоите бобени зърна се окажат семена за някаква забранена или незаконна дрога или някакъв отровен кактус, тогава ще поемеш ли половината от отговорността?
Арчрой се замисли за миг.
— Дай да не говорим за такива потискащи неща, по-скоро да предприемем това начинание с дух на предприемчивост и с надеждата, че ще се получат добри неща.