Омали раздруса десницата на другаря си и двамата се заклеха в такова съглашение, което съвсем малко отстъпваше на сключено чрез кръв побратимяване. Без повече да се маят, те отидоха в парцела на Омали, избраха място, което белязаха с колче за виещ се боб, и посяха магическото зърно.
— Ще го полеем утре вечер — рече Омали, — а после заедно ще наблюдаваме растежа му. Този проект трябва да бъде запазен в пълна тайна — добави той и потупа многозначително носа си. — А сега нека се оттеглим в покоите ми и да вдигнем тост за успеха ни. Трябва да поговоря за нещо насаме с теб.
От своето гнездо във високите треви Джим Пули видя как двамата ботаници заговорници изчезнаха в далечината. Подаде се вдървен, протегна крака и изви врат, след което се изправи. След множество потайни погледи встрани, той незабелязано се промъкна в парцела на Омали и изкопа магическото бобено зърно, отри го от калта и го скри в джоба на сакото си. С лукава загриженост избра един картоф за семе от чувала в бараката на Омали и го пося на мястото на бобчето, след което заличи всички следи на коварството си с опитна ръка.
С мелодраматичен смях и с лека стъпка Джим Пули си тръгна от парцела на Дева Мария.
5
Професор Слокъм живееше в голяма разхвърляна върху терена къща в стил Джордж V в брентфордското имение „Бътс“. Къщата бе собственост на Слокъмови редица поколения наред, а произходът на Професора можеше да бъде проследен до най-ранните жители на Брентфорд. Ето защо Професора, чиито докторати, магистърски степени и съмнителни свидетелства вървяха в съкратен вид подир името му като някакво айнщайново уравнение, обичаше дълбоко и искрено това място. Той бе издал в частен порядък огромен том, озаглавен:
„ПЪЛНАТА И АБСОЛЮТНА ИСТОРИЯ НА БРЕНТФОРД. Изследване на най-различни необичайни и изключителни обстоятелства, които са преобладавали в историята и които по свой начин са допринесли за уникалните визуални и естетически аспекти, характерни и за ландшафта, и за хората от това място. Дава специални сведения за религиозните догми, расовия тип, етническите групи и растителността, характерна за региона.“
Професорът непрекъснато поправяше това могъщо издание. Напоследък изследванията му го бяха отвели в непроучените области на окултното и езотеричното. Повечето от времето си Професорът прекарваше в кабинета си и в частната си библиотека, която можеше да съперничи на „Бодлианската“2. Покрай стените се издигаха витрини, пълни с най-странни предмети, с работещи модели на летящите машини на Леонардо да Винчи, препарирани митични зверове, бронзови астролабии, карти на небесния свод, редици аптекарски стъкленици, потопени в специални разтвори зародиши и изсушена мандрагора заемаха всяко свободно местенце върху лавиците, разпростираха се из всички ъгли, ниши и отвори. Всичко това караше човек да си представи средновековните алхимици, наведени над врящите им казани, съдържащи до един философския камък. Самият Професор бе беловлас и грохнал, можеше да върви само с помощта на бастуна си с дръжка от слонова кост. Очите му обаче блестяха със свирепа жизнена енергия.
Изпълнявайки ролята на живописен отшелник, Професора се появяваше веднъж дневно по улиците на Брентфорд. Този ритуал бе съпроводен с голяма церемониалност и включваше бавно обхождане на границите на града. Облечен дори и в топло време в чисто черно палто с астраганова яка, с развята бяла коса, този почитан джентълмен крачеше по изморителната си сутрешна пътека без никога да промени маршрута си от вчерашния ден.
Джим Пули твърдеше, че ако този феномен престане, досущ както ако изчезнат гарваните от лондонската Тауър, това благословено островче щеше да бъде обречено на гибел и нищо добро не го чакаше. Джим бе постоянен посетител на Професора в ролята си на самозван градинар и се отнасяше към възрастния мъж с огромно благоговение.
Веднъж бе научил Професора да играе дартс, като се опитваше да го убеди, че съвършенството в този типичен кръчмарски спорт е изцяло плод на умение и много тренировки, нещо, което Джим притежаваше в най-нисша степен. Обясни на Професора правилата и му подари комплект за игра. Старикът хвърли няколко стрелички както му дойде без никакъв успех. След това се спря за малко, изряза леко с нокторезачка перцата на стреличките, наплюнчи връхчетата им и не само победи Джим Пули, един от най-видните играчи на дартс в „Лебеда“, но и спечели 10 лири. Пули допусна, че или бе станал жертва на някаква изтънчена форма на хипноза, или Професорът бе майстор на телекинезата. Какъвто и да бе случаят, Професорът спечели възхищението на Джим за цял живот. Той дори не възнегодува срещу загубата на 10 лири, защото бе човек, който никога не подценяваше образованието.
2
Бодлианската библиотека — на името на сър Томас Бодли (1545–1613), британски дипломат, вложил голяма част от времето и средствата си в създаването на уникална библиотека в Оксфорд, която носи неговото име. — Б.пр.