— Значи е ценно? — попита небрежно той.
— Къде го намери? — повтори Професорът с още по-разтревожен тон.
— Изкопах го — отвърна Джим.
Професорът сграбчи Пули за реверите с костеливите си пръсти и се опита да го разтърси здраво. Това усилие обаче го изтощи и той се отпусна отново в креслото си.
— Джим — рече той с толкова искрен тон, че Пули веднага осъзна — беше се случило нещо, което не бе в негова полза. — Джим, онова нещо там — той посочи с пръст бобеното зърно под стъкления похлупак, — е нещо, което ако не греша, а аз се боя, че не греша, е нещо толкова ужасно, че най-добре е да не се говори за него. Мога само да се надявам, че не си го държал у себе си достатъчно дълго, за да се заразиш.
— Да се заразя ли? — Пули измъкна кърпичката си и я хвърли в огъня, който пламтеше в камината, независимо от сезона. — Какво е то? — попита Пули и от тревога върху челото му избиха капки пот. — Отрова ли е?
— Боя се, че е по-лошо от отрова.
По-лошо от отрова! Мозъкът на Пули направи няколко салта. Какво би могло да бъде по-лошо от отрова?
— Помогни ми, ако обичаш.
Пули помогна на Професора да отиде до един от масивните библиотечни шкафове до вратата на кабинета.
— Онзи зелен том със златни букви, подай ми го, ако обичаш.
Пули го стори и Професорът постави голямата книга върху писалището си и бавно заразгръща страниците й.
— Лупата ми, ако обичаш.
Пули му подаде лупата и надникна иззад рамото на старика. За негова изненада книгата бе на латински. Върху предишната страница обаче имаше покрита с оризова хартия избледняла илюстрация на бобено зърно, което очевидно бе същото като онова под стъкления купол. Професорът прекара лупата напред-назад по страницата, като от време на време вдигаше глава да погледне и бобеното зърно, и илюстрацията. След това се отпусна отново на стола си и рече с въздишка:
— Този път си попаднал на голяма работа, Джим.
Пули, несигурен дали това означаваше комплимент, или не, не каза нищо.
— Phaseolus Satanicus — каза Професорът, — като Phaseolus е родовото име на популярния и ядивен фасул. Satanicus е съвсем различна работа. А тази книга — той потупа пергаментната страница с изискания си нокът — тази книга е дело на някой си Джеймс Мърел, известен като Хадлейския пророк, който е събрал и копирал шедьоврите, астрологичните карти и алманаси на предхождащи го и почти забравени магьосници и по-незначителни магове. Малко екземпляри са се запазили от труда му, но по начин, който не бих искал да разкривам, успях да се сдобия с този том. Това е книга, изцяло посветена на подробното проучване на — бихме могли да ги наречем — магически билки, подправки, семена и бобени зърна. В нея са описани лечебните, чудотворните и метафизичните им свойства, а тя съдържа между кожените си корици бележки за растения и семена, които древните са смятали за свещени. Или поради въздействието им върху съзнанието след дестилирането им, или защото са притежавали определени качества, които са извън сферата на нормалните обяснения.
— Тогава значи това бобено зърно притежава магически свойства? — попита Пули.
— Не бих ги нарекъл магически — отвърна Професорът, — но трябва да ти кажа, че това твое бобено зърно е до такава степен свързано със силите на мрака, че най-добре е дори да не се помисля, камо ли да се говори за това в салона на „Летящия лебед.“
— Аз обичам да ходя в бара — каза Пули, — но, моля ви, продължете, монологът ви е омайващ.
— Ще ти чета направо от книгата — рече Професорът, — а като свърша, ще видим дали монологът ми ще ти се види омайващ.
Пули си наля още едно шери и се запита дали би могъл да заинтригува Професора с комплект за домашно приготвяне на бира.
— Phaseolus Satanicus — започна отново Професорът, — този първи пасаж е свободен превод от гръцки.
„И когато ковчежето бе отворено и злото стъпи за пръв път с изгарящото си копито върху земните равнини, тогава от очите на Пандора се отрониха онези пет горчиви сълзи. И там, където тези сълзи паднаха върху нивите, там хванаха корени и даже разцъфтяха. А Ефитимей, като видя цялата тази злина, която жена му бе причинила, сграбчи тези пет тъмни стръкове и ги захвърли на места в безпрогледна тъма, където ако някой човек реши да ги потърси, той със сигурност никога повече няма да се завърне“.
— Всичко това е много хубаво — каза Джим Пули.
— Следващият цитат е от Жан Франсоа Шамполион (1790–1832), човекът, разгадал пръв йероглифната писменост на египтяните. „Анубис се взря в детето-мъж, което се бе появило пред него и го попита за собствеността му, а фараонът отговори, че води седемнайсет вола, петнайсет ковчежета със злато и скъпоценни камъни. Дърворезби и живи картини с богата украса и петимата, които живеят в свещения дом, до който никой не може да пристъпи. А Анубис се изплаши, дори той, пазителят на владенията и в отвъдното, се побоя и се обърна към детето-мъж, изправено пред свещената река, и му каза никога да не я пресича, освен ако теглото му е над божественото равновесие. Което никога не може да се постигне, защото винаги на везната срещу теб ще натежават петте…“