Пули посегна към гарафата с шери, но за своя изненада я намери празна.
— Онези пет, каквито и да са били, ми се виждат доста зловещи — рече той, — а заплахата ми се струва също малко мъглява.
Професорът вдигна глава от старинния том.
— Тази книга е написана на ръка преди около три столетия — рече той, — и то не от някакъв случаен дилетант на окултното, а от магьосник с най-висок ранг. Аз ти прочетох два цитата, които той е открил, но, както изглежда, нито един от тях не ти направи кой знае какво впечатление. А сега ще ти прочета какво Джеймс Мърел е написал собственоръчно за петте бобени зърна, които по времето на написаното по съвсем неведоми причини са били негова собственост. „Тази вечер съм трескав, като записвам мислите си за петте, които са пред мен. Тяхното ехо е силно и мощта им — огромна. В ушите ми кънтят странни викове, които не произхождат от човешко гърло, пред очите ми танцуват видения, самата същност и обичаи ме ужасяват и изпълват душата ми с черен страх. Сега вече знам какво могат да представляват те и в какво могат да се превърнат, ако бъдат докоснати от Черния. Намерението ми е да ги унищожа чрез огън и вода и чрез силата на църквата майка. Ако повече погледът ми не се спре върху тях, сънят ще дойде като благословен лек.“ — Професора захлопна кориците на книгата със сила. — Илюстрацията на бобеното зърно също е дело на Мърел, значи грешка не може да има.
Пули мълчеше. Гласът на Професора го бе докарал до състояние на полухипноза. Все още бе неясно какво означаваше всичко това, но че бобените зърна носеха определено отвратително петно, бе съвсем сигурно.
— Къде са другите четири? — попита Професора.
— У Арчрой — отвърна мигновено Пули.
— Аз самият не разбирам всички недомлъвки — рече Професора. — Тези бобени зърна, изглежда, са предмет на злокобна поличба. Появата им в историята през различни периоди от време винаги е предхождала големи нещастия — чума, война, глад и други подобни. Винаги се споменава за тъмна фигура, на която тези пет бобени зърна изглежда са верни до смърт, а каква би могла да бъде целта й, потрепервам само като си помисля.
Професора се прекръсти.
На верандата, заслонена от асмата на орловия нокът, един скитник с ужасен вид и жалки обуща гледаше Професора и очите му горяха с едва доловим в късния полумрак огън. Той прокара пожълтял от никотин пръст по носа си и изгледа мълчешком как листчетата на цветовете повяхваха мигом след докосването му. Прошепна нещо на отдавна мъртъв език, спусна се по градинската пътека и се стопи в сгъстяващия се мрак.
Дълбоко замисленият Джим Пули седеше на любимото си място пред библиотеката „Мемориъл“. Наближаваше полунощ и определено се застудяваше. Над него ярката пълна луна плуваше сред парцаливи облаци, звездите ту се появяваха, ту изчезваха — досущ като дупки на дървояди в дървения под на небесата. Джим вдигна яката на сакото си от туид и остана там, сгърбен, с ръце, мушнати в бездънните джобове на панталона си.
Цялата тази работа с бобеното зърно му бе дошла твърде много. В крайна сметка той само бе наминал при Професора, за да може той да идентифицира проклетото нещо. Та това бе Брентфорд от двайсетия век, а не някакво си обзето от предразсъдъци средновековно село в плен на някаква вещерска мания. Кутията на Пандора, как ли не! Джим бръкна да потърси тенекиената си кутия за тютюн и часовникът удари дванайсет. Търсенето му се оказа безплодно и Пули си спомни, че остави кутията върху лавицата над камината, когато помоли старика да напълни отново гарафата с шери.
Джим въздъхна мрачно. Като се вземе предвид всичко случило се, вечерта не можеше да бъде определена като много успешна. Тютюнът му съхнеше върху лавицата над камината, докато бобеното му зърно си лежеше без никаква стойност в стъкления си затвор. Пули се замисли върху казаното от Професора. Дали старикът не прибързваше в изводите си? В крайна сметка Джим бе оставил бобеното зърно там и никакви пари не смениха собственика си. Възможно ли бе Професора мигновено да бе оценил, че бобчето има голяма стойност и да бе измъкнал цялата тази работа с Phaseolus Satanicus, просто за да разкара Джим? Джим почеса четината по брадичката си.