Не, не можеше да е така, Професорът изглеждаше искрено шокиран, когато видя бобеното зърно, и то определено бе същото, като на илюстрацията в древната книга. Никой не би могъл да си измисля подобни истории на прима виста, нали така? А и той знаеше за съществуването на другите четири. От цялото това напрегнато мислене, съчетано с поетия почти цял литър хубаво шери, Джим го заболя глава. Е, в такъв случай най-добре бе да забрави за бобеното зърно, нека Професорът да прави с него каквото си ще.
Пули се изправи и протегна ръце. Изведнъж му хрумна друга мисъл: „Ако тези бобени зърна са опасни — помисли си той, — най-добре ще е да съобщи този факт на Арчрой, тъй като останалите четири, които носи у себе си, биха могли да му навредят.“
Джим отново седна на пейката.
„Но ако му кажа — нашепваше му друга мисъл, — тогава той ще ме попита откъде знам всичко това и ще трябва да му призная за похитеното от парцела на Омали зърно.“
Тази мисъл изобщо не се понрави на Пули.
„Та той ти е приятел — рече първата мисъл с ангелски гласец, и ти ще се почувстваш много гузен, ако го сполети някаква злочестина, която ти си в състояние да предотвратиш.“
Пули кимна и отново се изправи.
„Най-добре не се замесвай — подшушна му първата мисъл. — Кой би могъл да каже, че предположенията на Професора са верни?“
Пули прехапа устни. Дилемата бе ужасна. И той остави ангелският гласец да вземе връх по въпроса.
„Ако Професора ти бе казал, че зрънцето е от растение, чиито клони всяка пролет се обсипват със златни дублони, щеше да му повярваш. Ти отиде там да потърсиш изгода от безкрайните му познания, нали така? — Пули хрисимо кимна. — Значи ако Професора казва, че зърната са зло и трябва да бъдат унищожени, най-добре ще е да последваш съвета му.“
Пули изглежда бе доволен от този ход на мисли и направи няколко крачки към дома. И тогава, сякаш на пътя му изведнъж се бе препречило опънато въже, той спря на място.
„Но значи трябва тогава да взема останалите четири бобчета от Арчрой — рече си той. — И по никакъв начин да не дам повод да ме заподозрат в двуличие.“
На Пули му хрумна нова мисъл, този път гласът й не бе различим, но бе с толкова здрава логика, че той се почувства много благодарен, че бе избрала да влезе тъкмо в неговата глава.
„Защо не отидеш у Арчрой сега, докато той е нощна смяна, да влезеш в къщата му и да отстраниш четирите магически бобени зърна?“
Ангелската мисъл имаше известни съмнения по въпроса, но в крайна сметка бе заплашена да си стои мирна.
„Ще го направя заради Арчрой — рече си Джим Пули. — Едно благородно начинание, за което не очаквам благодарности, тъй като поради самото му същество неговият извършител трябва да остане анонимен.“
Джим запаса панталона си и закрачи целеустремено по посока дома на Арчрой. Наистина бе рядкост благородна мисъл да нахлуе в главата му и идването на тази изпълни Джим с безразсъдна самоувереност. Щеше да се изкатери върху гаража на Арчрой, да се спусне по алуминиевата стълба, да заобиколи и да опита горните прозорци, един от които със сигурност трябваше да бъде отворен. А след като влезеше, ако бобчетата бяха там, той със сигурност щеше да ги намери.
След като се увери, че по улиците нямаше закъснели гуляйджии, упътили се към убежищата си, нито полицаи, обхождащи късно района си, Пули се шмугна в страничната на гаража на Арчрой уличка. Усилията му да пази тишина и да се промъкне крадешком обаче бяха провалени от шумното сблъскване с велосипеда на Омали на име Марчънт, който си стоеше подпрян на стената на гаража, потънал в мрак. Джим и Марчънт се сблъскаха и паднаха шумно на земята, Марчънт негодуващо звънна със звънчето си, поради грубото събуждане, а Джим изруга всички известни на човечеството видове двуколесни превозни средства.
С доста пъшкане и пляскане на ръце Джим се изправи на крака, шапката му бе килната над едното око, а маншетът на единия му крачол бе здраво хванат от задната спирачка на Марчънт. След още ругатни и отчетливия звук на раздиращ се туид, Джим се освободи от зловещата прегръдка на велосипеда и закуцука по уличката.
Изведнъж се спря на място и вдигна изумено поглед нагоре, защото подпряна на страничната стена и водеща право към прозореца на втория етаж бе разтегателната алуминиева стълба на Арчрой.