„Какъв късмет!“ — рече си Джим Пули, залови се доволен за стълбата и провери с крак устойчивостта й.
Беше изкачил пет стъпенки, когато един гласец прошепна в главата му: „Пули, как смяташ, защо ще има толкова удобно разположена за теб стълба, подпряна на стената на Арчрой и водеща право към горните прозорци?“
Пули спря да се изкачва и се замисли за миг-два. Може би Арчрой е чистил прозореца и е забравил да премести стълбата? Но гласецът пак му нашепна: „Хайде сега, дръж се бе, Пули.“
„Само ще се покатеря и ще хвърля един поглед през прозореца“ — отвърна на гласеца Пули. Той се изкатери с удивителна сръчност, като се има предвид, че ефектът на професорското шери започваше да се засилва с всяка минута. Лъчите на пълната луна нахлуваха през прозореца на спалнята и заливаха стаята с мъртвешка светлина. Пули надигна предпазливо глава над перваза на прозореца и подаде нос, досущ като легендарния Чад. Докато очите му се приспособяваха към ситуацията, думите, които излетяха от устните му в удивен шепот бяха в общи линии неподходящи за печат.
Там, върху европейския юрган, въртейки се и гърчейки се в безумието на сексуалното забвение, се намираше съпругата на Арчрой. Вкопчен в страстно единение с тази ненаситна жена бе не кой да е, а Джон Винсънт Омали, ерген от същата енория.
— Копеле — изрече шепнешком Джим Пули дума, която поне се намира в Оксфордския речник. — И тази греховна, подла… — умът му затърси подходящия епитет за изразяване на яда му. Тъкмо по време на това търсене погледът на Пули се спря върху самите предмети, които го бяха довели до тази неочаквана гледка на похотливото и определено забранено за непълнолетни представление.
И ето ги там, грееха с едва доловимата луминесценция, върху тоалетката, само на няколко инча от прозореца. Пули ги гледаше скришом с огромно удоволствие, почувствал, че благородното му издирване бе справедливо възнаградено с мигновен успех, постигнат с минимални физически усилия и при почти никакъв риск за живота или за някой крайник. Защото макар бобените зърна да лежаха на пръв поглед безжизнени, за уловилия се здраво за въздушното си гнезденце Джим, те очевидно бяха нащрек. Те определено наблюдаваха и то с огромна наслада еротичния спектакъл. Излъчваха такова силно усещане за черно зло и нечовешко безсрамие, че на Джим му беше трудно да потисне отвращението, което се надигаше у него.
Като пое дълбоко, но безшумно дъх, той бръкна през прозореца и сграбчи злокобните зърна от първокласните им места в ложата върху тоалетната масичка. Задникът на Омали, обагрен в бледожълто от лунната светлина, се издигаше и спадаше необезпокояван. Пули мушна зърната в джоба си и бързешком се спусна по стълбата.
Вече долу той прехвърли бобчетата в торбата с дръжки, определена от Професора за тази цел. „Ето, че още една работа се свърши“, рече си Пули с известно облекчение. Операциите бяха извършени със забележителен успех, изпълнени с усърдие, прилежност, сръчност и умение. Някъде високо горе, на своя Олимп, тълпи древни предходници от фамилията Пули отваряха бутилки шампанско и вдигаха тостове за своя следовник.
Пули пое с пружинираща стъпка по уличката. Не беше изминал и три метра обаче, когато отмъстителният ляв педал на Марчънт го улови за маншета на панталона и го събори в калта.
— Свиня такава — изръмжа Пули и зарита с високите си обувки във всички посоки.
— Кой там? — извика глас от горния прозорец.
Джим се промъкна покрай стената на къщата, излезе на улицата и си плю на петите. В тъмната уличка велосипедът на Омали се изкикоти механично с цялата си желязна душа и звънна доволен със звънчето. Върху своя висок Олимп семейство Пули си потърси други забавления.
6
Капитан Карсън стоеше на верандата на Моряшката мисия и вдишваше свежия утринен въздух. Мисията бе разположена в имението „Бътс“, на един хвърлей място от къщата на професор Слокъм. Беше красива викторианска сграда, построена в епоха, когато майсторите са се гордеели с работата си и не са знаели нищо за премиите за бързо строителство и гарантираната неделна надница. Някога гордото здание бе напълно занемарено, тръбите на комините му се бяха килнали под най-невъобразими ъгли, покривът му бе лишен от множество жизненоважни керемиди, а боята на триъгълните резбовани фронтони на покрива се лющеше безвъзвратно. Онова, което не бяха постигнали неуморните ветрове и дъждове, бе свършено отвътре от дървоядите и множеството форми на плесен, сухо гниене и най-различни смъртоносни насекоми.