Волята на съдбата, която бе решила да уреди тъжната кончина на скъпия му чичо и наследяването му от Брайън в Комитета на фондацията, бе постановила също така тази година Съветът да вдигне годишната сума за аренда на мисията доста значително.
Капитана отново всмукна от лулата си. Твърде добре можеше да разчита изражения и за него младият Брайън бе като отворена книга. Навярно вече бе време да си стяга багажа и да отплава. Следващото му гнезденце вече бе придобило доста ясни очертания под формата на някоя малка виличка, по възможност край морето. Може би щеше да бъде хубаво да гледа как вълните наистина се разбиват в брега. „Чудя се, дали вдигат много шум?“ — питаше се той.
Изведнъж някакво едва доловимо движение нагоре по пътя привлече погледа му. Загледа се с мимолетен интерес към опърпания образ, който зави иззад ъгъла на библиотеката „Мемориъл“ и се затътри към него със странна, но все пак решителна походка.
Образът бе на някакъв скитник. Капитанът вдигна бинокъла си към видението. Един поглед му бе достатъчен.
— Уф! — рече Капитана.
Скитникът приближаваше все повече и повече и Капитана се разрови из обширния си умствен склад, за да намери история, подходяща за случая. Но, колкото и да бе странно, нищо не му идваше на ум. Скитникът приближи още повече, големите му, окъсани обуща трополяха по паважа. Капитана си засвирука неловко прочутата моряшка песен „Оранжевия фрак.“
Скитникът пресичаше улицата към мисията. Спря се. Капитана също спря да свирука. Птиците бяха замлъкнали и Капитана вече не можеше да долови сладостния аромат на орловия нокът. Стана му студено и дори ранното лятно слънце пусна една лека тръпка по гърба му. Капитана затаи дъх. Изведнъж онова нищожество се завъртя на пета и се отдалечи в една пресечка. Сякаш по даден сигнал птиците отново подеха един истински водопад от песни, а Капитана възвърна чувствителността на ноздрите си. Въздъхна с най-голямо облекчение и бръкна в маншета на ръкава си за кибрита.
— Мога ли да ви обезпокоя за чаша вода, моля? — рече един глас току до него.
Капитана се обърна ужасен и разпиля кибритените клечки по земята. До него стоеше скитник с отвратителен вид.
— Извинете, сепнах ли ви? — рече съществото с донякъде искрена загриженост. — Това е мой лош навик, трябва да го овладея.
— По дяволите, сър — изруга Капитана, — да се промъквате така към един човек.
— Извинете — рече скитникът и свали омачканата реликва, която му служеше за шапка, след което се поклони доземи. — Но ако бъдете така добър, една чаша вода би ми дошла добре.
Капитана измърмори едно „Влезте, де“ и поведе неописуемия си посетител към мисията.
— Попаднахте при мен в тежък момент — рече той.
Скитникът не намери никакво основание да отговори.
— Току-що излязох да поема глътка-две свеж въздух, преди да продължа с търсенето си.
Капитана наля на скитника чаша вода. Той я прие с театрална благодарност.
— Моите благодарности — рече той.
— Да, докато търсех… — продължи Капитана.
Скитникът не показа никакъв интерес към търсенията на Капитана, но кимна учтиво.
— Да, най-небрежно съм оставил отворена кутията със смъртоносните си скорпиони; боя се, че вече са се намърдали из спалните.
— Скорпиони, наистина ли? — рече скитникът. — Имам известен опит в тази област, ще ви помогна в издирването им.
Капитана изгледа с подозрение посетителя си.
— Това няма да е необходимо. Не бих искал да стане нещастен случай, онези същества са необуздано злонравни в отношенията си към всекиго, освен към мен.
— Щом сте в такива добри отношения, може би ще им сложите малко мляко и ще ги повикате — рече услужливо скитникът.
Капитанът всмукна силно от лулата си.
— Боя се, че това ще е безполезно — рече той. — Скорпионите са много непочтени, а аз смятам, че моите са глухи.
— Непочтени са, наистина — рече скитникът. — Виждали ли сте този номер?
Той протегна напред ръката си с чашата вода и заби непомръдващия си поглед в нея. Капитана видя с изумление, докато очите му щъкаха между чашата и изгарящите червени зеници на скитника, които започнаха да греят със странна и злокобна светлина.
В чашата започнаха да се появяват мехурчета; едно по едно те се пукаха на повърхността й, избутваха се едно друго нагоре, за да се пръснат и от тях да се извие пара.