— Мисля, че тук грешите. Моля не си вадете прибързано заключение от външния ми вид, че съм склонен към живота на обикновените скитници. Тъкмо обратното, всеки мой ход е насочен към неизбежни последици. Следвам кармата си докрай.
— Наистина ли? — попита Капитана. — Е, изобщо не смятам да ви преча в търсенето на голямата истина.
— Мисля, че пътищата ни не се пресякоха само поради някаква сляпа случайност — рече скитникът. — Всъщност бих отишъл дотам, да твърдя, че съдбата ме насочи към вашата врата с прав и непоколебим пръст.
— Може би същата тази съдба утре ще ви насочи в друга посока?
— Съмнявам се — каза скитникът с известна доза окончателност в тона. — А сега какво ще кажете за онова бренди?
Следващата сутрин Капитана стана рано. Бе прекарал нощта в койката си без да мигне, хапеше кокалчетата на ръката си и до ранни зори шепнеше всякакви моряшки клетви. Отвратителната мисъл, че вече не бе сам под покрива на мисията, гризеше отшелническата му душица като плъх — крака на прокажен. Чак призори изчерпи напълно всички ругатни и потъна в неспокоен сън.
И сега крачеше напред-назад по верандата и бълваше гъсти облаци моряшки тютюн и мърмореше под носа си. Трябваше някак си да се отърве от този неканен посетител, но ако в дъното на тая работа стоеше Брайън Кроули, трябваше и да внимава. Щеше да се държи учтиво с отвратителния непознат, като му намеква с твърда убеденост, че пътникът ще се почувства далеч по-добре в някое далечно местенце с по-слънчев климат. Вдигна глава към небето и ужасен установи, че се задаваше още един хубав ден.
Изведнъж глас току до него рече:
— Виждам, че обичате да започвате деня си рано, Капитане.
Цветът се стопи напълно от лицето на Капитана, той изпусна кесията си и тютюнът се разпиля по пода на верандата.
— Бива ли винаги да се промъквате така към хората? — закашля се той и изпусна голям облак дим през ноздрите си.
— Трябва да ви кажа, че спах отлично — рече скитникът. — Какво е менюто за закуска?
Капитанът смръщи чело в израз на пълно объркване.
— Изглеждате прекалено енергичен за човек, който унищожи цяла бутилка бренди и почти унция шаг само за една вечер.
— И се чувствам отлично — отвърна скитникът. — Та какво ще има за закуска?
— По правило аз се стремя да не преяждам в този час на деня — обясни Капитана. — Човек го домързява, увреждат се крайниците, разяждат се артериите. Сутрешното ми угощение се състои само от купичка трици и чаша солена вода.
— Ако не възразявате, аз ще взема две яйца, бекон, наденички, боб, гъби, домат и пържена филийка. Тъй като не бих искал да повлияя негативно върху решителността ви, може би ще пожелаете да закусите отделно?
Капитана издаде напред долната си устна.
— Може би това ще бъде неучтиво от моя страна, защото винаги е разумно преди път човек да се нахрани добре. — Тук той погледна крадешком с крайчеца на окото си скитника. — Ето защо ще похапнем хубавичко преди отпътуването ви.
Скитникът се усмихна.
— Не се тревожете за това, в предвидимото бъдеще нямам никакво намерение да тръгвам.
Капитана се намръщи яростно и се затътри към кухнята. Скитникът вдигна падналата кесия и се зае да напълни лулата си.
7
Като основател и единствен член на дружеството от Брентфорд и Западен Лондон „Куха земя“, Соуп Дистант реши, че е крайно време да изясни твърдо нещата.
— Напоследък се говори много и се разпространяват най-противоречиви сведения за пристигането на някакво необикновено същество по нашите улици — обяви той пред съботната обедна тълпа в „Лебеда.“
Невил кимна замислено. Скитникът се бе превърнал до голяма степен в единствената тема за разговор в градчето вече почти цял месец, макар че за последен път бе забелязан преди повече от две седмици.
— Знам, че всички разбирате кого имам предвид — продължи Соуп.
Онези, които разбираха, кимнаха. Онези, които разбираха, но нямаха никакво желание да изслушат поредната безкрайна философия на Соуп за обитателите на вътрешния свят, изведнъж засилиха интереса си към дъната на халбите си.
— Преобладават спекулациите — продължи отново Соуп, — но досега пазех мнението си за себе си, докато фалшивите пророци измежду вас спориха до изнемогване. А сега и само сега съм готов да ви съобщя единствената и несъмнена космическа истина.
Омали изстена.