— Имах на времето един чичо — рече той с надеждата да смени темата, — който глътна топка за голф, помислил я за яйце на калугерица.
— Не думай — каза Стария Пийт, който мразеше Соуп Дистант и „проклетите му тъпи идеи.“ — И какво стана с чичо ти?
— Почувства се малко зле — отвърна ирландецът.
— Няма по-глухи от онези, които не искат да чуят — каза Соуп.
— Хей, хайде, успокойте се — намеси се Норман.
— Колко пъти съм ви предлагал за разискване моите теории относно долните земи и техните вътрешноземни обитатели и колко пъти съм ви предлагал неоспорими доказателства за тяхното съществуване, само за да се превърна в прицел на насмешките и гаврите на онези псевдоинтелектуалци, сгушили се в креслата си на овластени, изникнали като плесен върху гниещия труп на нашето днешно общество?
— Много пъти — рече Омали. — Страшно много пъти.
— Слушай — Соуп изтрака възбудено с халбата си по барплота. — Знам всичко за възгледите по въпроса, ти си филистимлянин.
— Протестирам — каза Джон. — Аз съм от юга.
— Под повърхността на планетата — продължи Соуп с благоговеен тон, — се намира обширната и красива земя на Агарта и в това потънало царство в самия център на планетата е Шамбала, столицата на Земята. Там в невъобразим блясък живее Ригденджиепо, Цар на Света, чиито емисари, подземните монаси на черните обичаи, сноват по безкрайната мрежа от катранено тъмни коридори, свързващи столиците на древния свят.
— Това е популярната будистка доктрина — рече Омали.
— Ригденджиепо е в постоянна връзка с Далай Лама — каза Соуп.
— Ламата рядко пие по тези места — отвърна Джон.
Обезсърченият Соуп вдигна ръце.
— Когато дойде великият ден и портите се отворят, усмивката ще изчезне от лицето ти като плъх от потъващ кораб.
Усмивката на Омали достигна пълната си забележителност.
— Винаги съм смятал, че повечето кораби — рече той остроумно, — особено онези, които плават под флага на „Езотерик лайн“, обикновено потъват, поради прекаленото струпване на плъхове, особено на носа.
— Бабината ти трънкина — каза Соуп, блъсна ирландеца настрани и се затътри към тоалетната.
— Мисля, че може би го обиди — рече Невил.
Омали сви рамене.
— Ще се върне. Наточи ми още една от същата, ако обичаш, Невил. И моля те, наточи една и на себе си. И какво е обяснението за онзи плакат на витрината ти?
Невил, донякъде изненадан от щедростта на ирландеца, се изчерви при споменаването на табелата. Наточи мълчаливо два пайнта.
— Плакат ли? — рече най-сетне, след като Омали получи халбата си.
— Плакатът на витрината, върху който е написано, цитирам по памет: „Четвъртък вечерта ще е каубойската вечер в «Летящия лебед», «Яху», «Барбекю», «Кънтри музика», «Състезание за най-добре облечения каубой», «Големи награди», «Костюми под наем».“
Невил сведе засрамен глава.
— Пивоварната — рече той. — След оная работа с прецапването на Ламанша изглежда проявява неприличен интерес към делата на „Лебеда“.
Омали отпи голяма глътка от халбата си и рече:
— Твърде жалко.
— Зачислиха ми снаряжение — рече Невил с приглушен тон.
— Снаряжение ли?
— На каубой, кожени гащи и тъй нататък.
— Мили Боже!
— Има награди за най-добре облечения каубой — бутилка скоч, двеста цигари и купон, с който можеш да вечеряш в някоя от лицензираните от бирарията закусвални.
Омали повдигна настръхнала вежда.
— Бутилка скоч, така ли? — Тонът му бе на небрежна незаинтересованост. — Пули мяркал ли се е днес?
Невил поклати отрицателно глава. Омали му даде знак, че иска да сподели нещо тайно и дискретно.
— Най-добре ще е — рече той, — да не вдигаме голяма дандания с тая каубойска работа. Постоянните посетители могат да се разядосат, след като „Лебеда“ е заведение, прочуто с консерватизма си.
Омали подръпна многозначително долния си клепач.
Невил кимна замислено.
— Мога да споделя чувствата ти, Джон — рече той, — но и трябва да разбереш, че пивоварната дърпа конците, както си е било винаги, и аз трябва да се съобразявам с желанията им, независимо колко непристойно могат да изглеждат те.
— Непристойни едва ли е думата. А каква е тази история с барбекюто?
— Ще го построим във вътрешния двор на бирарията на открито.
— Бирария на открито ли? — Омали се наведе напред над бара и фиксира застрашително Невил. — Аз употребявам алкохолни напитки в това заведение от момче, вече петнайсет години. Може би страдам от някакво странно нарушаване на зрителните си органи, което ме лишава от гледката на открити бирарии и вътрешни дворове, но ако имаш предвид онова мъничко задно дворче зад тоалетната, където складираш празния амбалаж, мога ли да ти предложа да преосмислиш терминологията си?