— Пивоварната извърши преустройство — отвърна Невил.
— О, преустройство, така ли? Да не би това преустройство да е извършено от онези двама майстор-строители, известни на местната общественост като Джон Джунглата и Косматия Дейв? — Нещатният барман кимна. — И този вътрешен двор бе преустроен с онези тухли и хоросан, за които бяхме подведени да смятаме, че са предназначени за ремонт на тръстиковия покрив?
Невил отново сведе засрамено глава. Той бе виновник за измамата, така си беше.
— Целта бе приятна изненада — рече той, леко засегнат.
— Можем ли да погледнем тази приятна изненада? — попита ирландецът.
— Не и преди четвъртък — отвърна барманът. — И, Омали, трябва да те помоля да не заформяш никакви скандали за този вътрешен двор. На събитието ще присъства представител на пивоварната и всякакви спорове могат да се отразят неблагоприятно върху положението ми тук.
Омали сръбна замислен от халбата си.
— Колко души очаквате да дойдат?
— Около двеста.
Омали се задави в халбата си и издуха гейзер от пяна в носа си.
— Двеста?
— От пивоварната казват, че подобно посещение е средно като бройка, пуснали са и някакви реклами в местните вестници.
— Като си помисли човек, че тези двеста каубоя скоро ще нахлуят скоро в „Летящия лебед“ да прекопаят вътрешния двор с площ от десет квадратни фута — рече Омали. — Можем ли да очакваме да чуем свистенето на камшици, грохота на 45-калиброви колтове, дрънченето на дървени колела, плющенето на брезент, докато покритите каруци препускат през прерията към Брентфорд, тропота на конски копита по асфалта и похотливи вокални версии на „Мюл скинър блус“ и „Не ме напускай, мила моя!“
— Ще има евтино пиене и удължено до единайсет и трийсет работно време — каза Невил.
— „Не ме напускай, мила моя!“ — припя Джон и размаха въображаемия си стетсън във въздуха.
Соуп Дистант, който най-сетне се бе върнал от тоалетната, рече:
— При бутилка скоч за награда, пиене с намалени цени и удължаване на работното време до единайсет и половина можем да очакваме да видим поне един ирландец, превъплътен като Джон Уейн да влезе важен-важен през вратите на бара, запасан с шестзаряден патлак, да поръча два пръста „червено око“.
Омали се усмихна снизходително.
— А може би, Соуп — рече той, — ти ще поканиш неколцина от приятелчетата си от Долната земя. Я ми кажи, добрият стар Ригденджиепо дали хваща по двайсетинчовия си телевизор филмчета като „Ларами“, или сигналът там, долу, е малко „на черти“?
Соуп се изправи решително на крака, като се полюшваше напред-назад, уловил се за барплота за опора.
— Вие, господине, сте невеж ирландски дърдорко — изрече той и вдигна треперещ юмрук да удари Омали.
— Соуп ми каза, че летящите чинии били проява на статичните души от изчезнали цивилизации — рече Невил, който не само бе доволен да бъде забравена темата за каубойската вечер, но и бе голям подбудител.
— Чувал съм този бисер неведнъж — каза Джон, но ти и аз знаем, че точно за това явление има логично и пряко обяснение.
— Има ли?
— Разбира се. Летящите чинии всъщност не са нищо друго, освен хромираните шлемове на високи пет мили невидими вълшебници.
Ирландецът, който бе и по-трезвен, а и внимаваше за предстоящото насилие върху себе си, отстъпи бързо извън обсега на кухоземеца. Юмрукът на Соуп профуча безвредно покрай ухото му.
Невил тъкмо посягаше към боздугана си, когато вратата се отвори широко, за да се появи — кой мислите — самият Джим Пули. Джим стоеше в рамката на вратата, мушнал палци в колана си, в ъгълчето на устните му висеше свита цигарка.
— Здрасти, ортаци — рече провлачено той.
Омали изстена и скри лице в шепите си.
— Здрасти, Соуп — продължи Джим, — ти, подземен кротале, ми се виждаш решен да съдереш кожата на този ирландски омбре.
Соуп бе заел боксова стойка за нов удар към брадата на Омали; но юмрукът му увисна неподвижен във въздуха, сякаш освободен от гравитацията.
— Ти, какво… — успя да каже само той.