Невил се наведе над барплота.
— Преди да попиташ, Джим — рече той, — тъкмо свърших бърбъна „Бъкскин“, ликьора „Мисисипи ликинг“, ръженото от Кентъки, уискито „Червено око“ и всякакви други марки огнена вода на бледоликите.
— Тогава ще взема един пайнт от обичайното, Невил — рече Джим, настани се между двамата бойци и извади точната сума от джоба си.
Невил му наточи пайнт от най-хубавата си бира.
Соуп положи пиянски ръка върху рамото на Джим.
— Радвам се, че дойде, Джим Пули, защото сега ще можеш да присъстваш на бързото унищожение на тази ирландска въшка.
Пули подсвирна през зъби.
— Тази гледка наистина ще си струва да се гледа.
— Ще бъде ужасна, но поучителна — каза Соуп.
— Соуп… — рече Джим. — Соуп, мога ли да попитам кой велик майстор на източните бойни изкуства изучаваш?
— А? — сепна се Соуп.
— Ами, доколкото разбирам, си запознат с уменията на господин Омали в това отношение, така ли?
Соуп поклати глава и хвърли над рамото на Джим подозрителен поглед към ирландеца.
— Сигурно знаеш — продължи Джим, — че този Омали е ученик и тълкувател на Димак, най-смъртоносната форма на бойно изкуство, позната на човечеството, и че може мигом да те превърне в инвалид, тъй като краката и ръцете му са смъртоносни оръжия.
Върху лицето на Соуп се изписа изражение на пълно объркване, докато Джим продължаваше да бръщолеви:
— Че е лично обучаван от граф Данте, наричан и от приятели, и от врагове Най-смъртоносния човек на Земята. Че е майстор на Отровната ръка, най-ужасното от злокобните умения да се осакатява, чиито техники за осакатяване, обезобразяване, разкъсване и раздиране извикват ужас в сърцата на носителите на най-високи данове и на най-черните колани представители на кунгфу, карате и джиу-джицу. Само с едно сръчно докосване, той…
— Стига, стига — рече Соуп, — имахме само дребни различия в мненията, нищо повече. Виж, Джон, дай да не говорим повече за това, а пийни с мен един пайнт.
Джон разклати пръсти в движение, което предполагаше изключителна сръчност.
— Ще се радвам да го сторим — рече той, — а навярно, тъй като нашият приятел Джим изигра ролята на арбитър, ще поискаш да покажеш благодарността си с подобен жест на добра воля.
След това Омали изпука силно с кокалчетата на ръката си.
— Три пайнта, ако обичаш, Невил — рече Соуп, — и наточи един и за себе си.
С дълго отекващи „Наздраве“ и „За здравето на всички“, тримата се заеха с вечерното си пиене.
Така Омали установи дълбока и съдържателна връзка със Соуп Дистант. Това, че двамата се отнасяха един към друг с абсолютно и пълно презрение вече не бе от значение. И ето, че след като Невил избута тримата скъпи приятели на улицата и спусна резето, Соуп Дистант, Джим Пули и Джон Омали се озоваха, клатушкащи се, прегърнали се през рамене, да пеят една от собствените композиции на Пули, озаглавена „Ако върху захарното кубче няма петънца, значи съм пуснал в чая си зарче.“
Омали се спря да се изпикае върху вратата на книжарницата на Норман.
— Това е за всички прецапвачи до Франция — рече той.
— И за прекалено високите цени на вносните публикации за изящното изкуство — додаде Пули и го последва.
— Не гоня никакъв карез на собственика на това заведение — каза Соуп, — но ще изпълня тази функция, поради чиста биологична потребност и в духа на истинската лошотия!
— Добре казано, Соуп — рече Омали — аз определено не съм те оценявал правилно като индивид.
— Един за всички, всички за един — обяви Джим Пули, когато златистите им рапири се кръстосаха под лунната светлина.
След продължително вдигане на ципове и три скъсани предници на ризи, Соуп каза:
— В избата ми отлежават няколко бутилки домашно приготвено бордо, което може би господата ще намерят за най-удовлетворително.
— Ако чрез това ново красноречие — каза Омали, — имаш предвид онова домашно леко гориво, което наричаш „Шато Дистант“, тогава ще се присъединим с удоволствие за чашка-три.
8
Носеха се много слухове за загадките, дебнещи зад боядисаната във весели цветове входна врата на улица „Спрайт“ номер 15. Нощем се чуваха странни шумове, идващи сякаш от недрата на земята, неземен тътен и вибрации. Котките заобикаляха отдалеко задния двор на Соуп, а млекарят не смееше да влезе по-навътре от входната порта. Омали не можеше да разбере как тази обикновена малка къща бе успяла да придобие толкова лоша слава. Убеден, че Соуп не бе нищо повече от палячо, ирландецът недоумяваше защо съседите му го избягваха и дори преминаваха на другия тротоар, когато наближаваха къщата му. Пули, пред когото всички врати се отваряха по един или друг начин, никога не бе успял да прекрачи прага на портата, макар да бе опитвал най-различни дяволски методи. Той би могъл да убеди дори самия Цербер да остави поста си и да тръгне да търси кучешка бисквитка. Соуп си оставаше винаги непроницаем. Ето защо за Джим беше истински шок той и Омали да стоят в малката предна градинка, докато Соуп им даде знак да мълчат и потърси ключа в джоба си.