— А сега — рече Соуп с адски сериозен тон, — преди да влезете, трябва да ви помоля да не споделяте с жива душа всичко, което ще видите вътре.
Пули, който бе ходил със скаутите някога, вдигна два пръста към челото си и рече:
— Диб-диб-диб.
Омали, комуто бе трудно да се сдържи сериозен, наплюнчи палеца си и каза:
— Господ да ми откъсне езика, ако излъжа.
Соуп сви рамене.
— Май не бива да очаквам нещо повече. А сега влизайте внимателно, защото няма да има светлина, ако входната врата не е затворена и резето не бъде спуснато отвътре.
Той завъртя ключа и бутна вратата към страхотния мрак вътре.
— Не прекаляваш ли с мерките за сигурност, Соуп — попита Омали.
Невидим в тъмнината Соуп се потупа по носа.
— Човек трябва много да внимава, когато е пазител на Голямата загадка.
Пули подсвирна.
— Голямата загадка, а?
Соуп пусна резето, издаде няколко необясними цъкащи звука — изглежда с ключовете — и стаята изведнъж пламна в светлина.
— Боже мой — рече Омали с глас с няколко октави по-висок от обичайния.
Докато двамата премигваха на ярката светлина, Соуп огледа лицата им с донякъде изпитателна радост. Те бяха първите простосмъртни, освен самия него, които можеха да видят шедьовъра, и страхопочитанието и объркването им бяха песен за ушите му.
— Е, какво мислите?
Омали бе изгубил дар слово. Пули каза само:
— Боже мой и вси светии!
Стената, отделяща предната стая от гостната в дъното бе махната, ведно с всички дъски на дюшемето на партерния етаж. Частта, върху която тримата сега стояха, не бе нищо друго, освен площадка на стълбище, което водеше надолу и надолу към огромна дупка, която очевидно е била издълбана много внимателно и в продължение на дълъг период от време. Към спалнята водеше стълба, тъй като стълбището бе отдавна премахнато.
Омали се взря в мрака на огромната яма, която зееше пред него.
— Къде води това? — попита той.
— Надолу — отвърна Соуп. — Само надолу, но и наоколо — нашир и надлъж.
— Аз май вече трябва да си вървя — каза Пули, — утре трябва да ставам рано, имам да свърша сума неща.
— Още нищо не сте видели — каза Соуп, — това е само входът.
Омали клатеше в почуда глава.
— Значи ти си изкопал всичко това, така ли?
— Не, не само аз — засмя се обезпокоително Соуп. — Моят прадядо го е започнал малко след като къщата била построена, след това имотът се паднал на дядо ми и след това по роднинска линия — на мен, последният от Дистантови и пазителят на Голямата загадка.
— Това е лудост — рече Омали. — Цялата улица ще се срути.
Соуп отново се засмя.
— Не, никога, семейството ми е запознато с въпроса, работили са на тунела под Темза по времето на Брунел.
— Но този тунел пропадна.
— В никакъв случай, това съобщиха властите. Истината е, че първите, които изкопаха злощастния тунел се натъкнаха на вход към подземните светове и тунелът бе набързо затворен, а за пред обществото бе измислено извинение, което да го удовлетвори.
— Искаш да кажеш, че твоите старци наистина са се срещали с онези хора там, долу?
— Определено. Ще слизаме ли? — попита Соуп.
Пули рече:
— Аз ще почакам тук.
— Поканих ви на едно питие и това и ще получите.
— Струва ми се, че вече не съм жаден — каза Пули, — а и след всичко това мисля, че би трябвало да приема клетва за въздържание.
— Господи, не смей и да споменаваш подобно нещо, дори на шега.
— Хайде, тогава — каза Соуп. — Аз ще водя, до първото помещение не е далеч.
— Първото помещение ли?
— О, да, понорите водят надолу към недрата на земята, а спомагателни тунели водят във всички посоки, някои са дълги по няколко мили.
Соуп щракна още няколко ключа и ги поведе надолу по дълго стълбище, което се губеше в тъмнината. Докато слизаха, пътят пред тях се обливаше в светлина, а пространството зад гърба им потъваше в мрак.