— Какво става, Невил?
Невил едва пое дъх и рече на пресекулки:
— Видя ли го да си тръгва?
— Кой да си тръгва? Не видях никого.
— Той… — Невил се надвеси над бара да погледне ръба на плота. Бронзът блестеше неизцапан, „девствен“ — такъв, какъвто си беше преди петнайсет минути, след като го бе полирал.
— Един скитник.
— Какъв скитник?
Невил си наля още един голям скоч и го ливна в гърлото си.
— Е, изобщо не съм виждал някакъв скитник — рече Джим Пули, — но мисля, че онова, което ще ти кажа, ще ти се види много смешно.
— Какво е то? — попита разтрепереният Невил.
— Ами, когато влязох тук преди малко, изпитах най-странно разкаяние и се почувствах така, сякаш ми се искаше да се прекръстя.
Стържещо звънче, свирене на спирачки, изтрополяване на предното колело върху бордюра, след което последва сърдечното „Здрасти, О’Силвър!“ и Джон Омали пристигна в „Летящия лебед.“
— Ти ще стоиш тук и ще се радваш на слънцето, аз ще дойда след малко — рече той на велосипеда си и с жизнерадостното „Господ да пази всички тук, ще взема пайнт «Лардж», моля, Невил“, нахлу в бара.
Невил внимателно наблюдаваше приближаването му и със задоволство забеляза, че Омали не проявяваше склонност да се прекръства. Невил наточи на ирландеца пайнта му и се усмихна доволно, докато Омали подаваше точните пари през бара.
— Как си, Джим? — попита Омали.
— Чувствам, че се задава голямата печалба — довери се на висок глас Пули.
— Е, след като това е факт, тогава си голям късметлия.
Омали пое халбата си и на три глътки я преполови.
— Днес закъсня — рече Пули, колкото да поддържа разговора.
— Имах малък проблем с колелото, докато бях на градината. Марчънт и аз нещо не се разбираме.
Пули кимна.
— Твоето колело Марчънт ще се почувства по-добре, ако го посмазваш от време на време с „Три в едно“ и евентуално го водиш понякога на специалист.
— Вярно, старото момче вече не е онова, което беше. Наложи се да го заплаша с преждевременно погребение, преди да разбера, че се нуждае от нови накладки на предните спирачки и лепенка на задната гума.
— Сегашните велосипеди не са като предишните — рече Джим. След което допи халбата си. — Тоя вече е взел-дал.
— Май е така — каза Джон Омали.
— Чий ред е? — попита Джим.
— А чий беше предният? — отвърна Джон.
Джим Пули се почеса по главата:
— Ей сега ме хвана натясно.
— Мисля, че двамата си платихте поотделно — каза Невил, който бе чувал подобни спорове да продължават с часове, преди някой от юначагите да рухне от непосилното напрежение.
— Заеми ми една лира, Джон — рече Джим Пули.
— Я не ме бъзикай, бе момче — отвърна другият.
— Е, хайде, нека бъдат десет шилинга.
— Ще го наречем добър опит и веднага ще забраним.
Джим Пули с неудоволствие се потупа по джобовете и за изненада на всички присъстващи извади банкнота от една лира. Невил наточи на Джим още един пайнт и след като взе банкнотата с две ръце я отнесе с благоговение до касата, където я положи като току-що починал мъртвец. Джим Пули преброи веднъж, а после още веднъж рестото си. Ужасяващата информация, че Джим държеше в джобовете си стойността на още два пайнта бира, накара Омали да бъде по-общителен отвсякога.
— Е, как вървят нещата, Джим? — попита ирландецът, без да може да откъсне поглед от джобчетата на жилетката на Пули.
— Имам известни проблеми с паричните потоци — отвърна Пули. — Всъщност на път съм да платя няколко важни и с изтичащи срокове дългове, които ако не бъдат платени на минутата, ще поставят под угроза широко известни политически фигури.
— Аха, ти винаги си бил човек със силно социално съзнание, Джим.
Пули кимна мъдро:
— Ти самият си човек с изключителни възприятия, Джон.
— Знам как да се изразя ясно — рече Джон Омали.
— Да, за това те бива.
Докато се водеше този вълнуващ разговор, Невил, който дотогава бе убеден, че злощастният скитник изобщо не бе напускал „Летящия лебед“, а че се криеше някъде вътре в очакване на часа на затваряне, за да омаскари ръба на барплота, че се мотаеше някъде из бара, и затова оглеждаше с присвити очи тъмните ъгли и тавана на помещението. И изведнъж доби усещането, че някой го наблюдава.
— Ще ида да проверя помпите — промърмори той и изчезна по стъпалата към избата.