— Хитро, нали? — попита Соуп. — Изобретение на прадядо ми, но не ме питайте как действа, защото не знам.
— Сигурно спестява някоя и друга пара от сметката за електричество — каза Джим.
— Сметка за електричество ли? — Соуп пак се изсмя по своя отвратителен начин и смехът му отекна по коридорите и надолу в шахтата, връщайки към тях ужасяващо ехо. — Аз съм свързан директно към мрежата. Откакто съм жив, не съм плащал за ток или газ.
Джим поклати смаян глава.
— Това не може да бъде — каза той, — как е възможно всичко това да съществува и никой да не знае за него? А какво направихте ти и твоите предци с цялата изкопана пръст?
— Аха — рече Соуп и отново се потупа по носа, — аха!
Най-сетне стигнаха сводесто помещение. Пули по-късно реши, че бе около петнайсет метра в диаметър, но не бе възможно да се прецени точно, тъй като светлина имаше само там, където стояха.
— А сега за виното — рече Соуп. — Температурата тук е идеална за бели вина, розе, рейнско, сладко шери, както и за отглеждане на гъби.
Соуп измъкна една прашна бутилка от огромния стелаж и тъй като не разполагаше с тирбушон, набута тапата навътре с палец.
— До дъно! — рече той и дръпна една огромна глътка. После подаде бутилката на Омали. — Опитай, петдесетгодишно е.
Омали отпи една малка, нерешителна глътка, млясна няколко пъти с устни, после отпи една голяма, а след нея една много, много голяма глътка.
— Това наистина е добра стока — рече той, избърса с ръкав устата си и подаде бутилката на Джим Пули.
Джим, който бе наблюдавал с интерес изпълнението на ирландеца, не се нуждаеше от насърчение. Вдигна бутилката към устните си и дръпна една дълга и удовлетворителна глътка.
— Много скоро — рече Соуп, докато поемаше бутилката от Пули и я допи до дъно, — много скоро ще бъде установен контакт, може би съм само на сантиметри разстояние.
Омали кимна, докато погледът му пробягваше по стелажа с винени бутилки. Соуп измъкна още една и набута навътре тапата и.
— Чувствайте се у дома си — рече той.
Точно така се почувства Омали.
— Разполагам с всички древни карти, нали разбирате, моите предци са знаели това място и са знаели, че това е дело на няколко поколения, но сега аз съм тук, а моментът наближава, човечеството е изправено пред най-великото от всичките си открития, новата Златна ера, зората на новото утре…
Гласът на Соуп набираше височина. Джон Омали опъна още една бърза глътка от бутилката и я подаде бързешком на Джим.
— Най-добре е да се разкараме оттук по най-бързия начин, приятелю, защото имам чувството какво предстои — прошепна той.
Соуп обикаляше голямата пещера с вдигнати ръце и декламираше с все сила. Джим и Джон го наблюдаваха изплашени и смаяни — светлинният сноп го следваше тук и там, осветлявайки тайнствено обезумелите му движения. След като се отдалечи от тях, гласът му избледня, сякаш погълнат от скалата; стакатото на движенията и драматичните жестове му придаваха вида на някакъв странен артист мим, който изпълняваше необяснима сага под светлината на преносим прожектор.
Соуп се наведе над винения стелаж и набута тапата на нова бутилка вино.
— Ето — рече той, — тук ще ви покажа наследството на Дистантови, това ще ви покажа.
— Ще повярваме и без друго на думата ти — рече Омали.
— А сега ние наистина трябва да си вървим — добави Джим с убедителен тон, който прикриваше факта, че имаше големи трудности с овладяването на пикочния си мехур.
— Не, не! Вие сте тук, единствените допуснати, вие трябва да присъствате на отварянето на Портите, не ви е позволено да напускате!
— Точно това си мислех, че предстои — промърмори Омали.
— Насам, насам! — Размахал винената бутилка в ръка, осветен от призрачната светлина, Соуп пое бързешком по един страничен коридор и остави Пули и Омали в мрака.
— Не си спомням откъде влязохме в това място — каза Джон.
— И аз нямам никаква представа — отвърна Джим, — освен това започвам да се чувствам доста зле, това старо вино и „Лардж“-ът на Невил очевидно оформят кофти коктейл.
— Боя се, че трябва да го последваме или да останем сами в тъмното — каза Джон, — защото този номер с осветлението работи само за негова сметка.
Джим се почуди дали в цялата тази работа нямаше пръст магнетизмът. Но моментът не беше подходящ за празни спекулации, затова сви рамене в мрака и двамата последваха приличния на светулка силует на Соуп Дистант, който се отдалечаваше от тях.