— Предполагам, макар да е невъзможно да съм сигурен, че трябва да се намираме някъде под „Лъндън роуд“ — каза Джон.
— И аз имах същото усещане — отвърна Джим. — Но се надявам, че разбираш и ще го запишеш на някаква плочка или погребална плака, дори тя да е в моя памет, но всичко това е напълно фантастично и абсолютно невъзможно.
— Тези пещери определено изглеждат като дело на човешка ръка. Мисля си, че някой далеч преди рода на Дистант е открил случайно това място, макар че първоначалната му цел и начинът на изкопаването му да са невъобразими.
— Идвайте, бързо! — изкрещя Соуп, който светеше пред тях. — Вече почти стигнахме!
Всички изведнъж спряха, тунелът свършваше неочаквано пред чифт масивни железни двери.
— Видяхте ли! — изкрещя Соуп.
Омали забеляза, че по челото му вече бяха избили капки пот и че по ъгълчетата на устните му се бе появила бяла злокобна пяна, която се стичаше по брадата му.
— Видяхте ли, видяхте ли — свещената Порта!
Омали приближи към гигантските двери. Очевидно бяха много старинни и изглеждаха способни да издържат напъна на няколко армии. В призрачната светлина успя да види главичките на огромните нитове, спускащи се в редички от горе до долу, както и голям и сложен механизъм, който тръгваше от две колела, приличащи на стоп кранове на някаква титанична канализационна система. До всяко крило на портата имаше бронзова плочка, върху която бе изобразен някакъв хералдически символ с неясен произход.
Вниманието на Омали бе привлечено от колелата. В тях имаше нещо натрапчиво познато и той се запита къде ги бе виждал преди. Пристъпи напред, но Соуп Дистант му препречи пътя.
— Не, не! — изкрещя той. — Не бива да докосваш нищо, това е моя работа, на последния наследник. Аз трябва да изпълня пророчествата, аз трябва да отворя Портите.
— Соуп… — рече сериозно Джон. — Соуп, имам чувството, че не бива да отваряш тези врати, нещо ми казва, че това ще бъде голяма грешка.
Пули закима енергично.
— Най-добре ги остави, а, Соуп? Не можеш просто ей така да си отключваш всички врати, на които налетиш.
Соуп се обърна и прокара длани по издупчената като от шарка повърхност на железните врати.
— Смятам — рече Джон, който бързо осъзнаваше сериозността на ситуацията, — мисля си, Соуп, че ако си твърдо решен да я свършиш тая работа с отварянето, най-добре ще е да бъдеш сам във върховния миг. Ще бъде грехота ние да стоим тук и да гледаме. Ако пророчествата казват, че ти трябва да отвориш Портите, значи трябва да ги отвориш. Но сам! — Соуп го изгледа донякъде недоверчиво, но Омали продължи невъзмутимо: — Честта трябва да принадлежи на теб, покажи ни пътя обратно до стълбището, където ще изчакаме твоето славно завръщане.
— Славно завръщане, да — тонът на Соуп изведнъж бе станал замислен.
Пули кимаше енергично, докато в същото време непрекъснато кръстосваше и прекръстосваше крака.
— Така да бъде!
Соуп мина между двамата и след като светлината пое заедно с него, Омали хвърли последен поглед на гигантските врати, прехапа за миг долната си устна, а след това последва отдалечаващия се в тъмния като смъртта коридор.
Фигурата на Соуп като блуждаещото огънче танцуваше пред тях като някакъв блатен призрак, виеше се из лабиринта от тунели и накрая излезе в голямата централна зала. Като се взря нагоре, Омали можеше да види светлините на улица „Спрайт“ — едно окуражително зарево високо горе. Соуп дишаше тежко през носа, свил юмруци, а лицето му бе като восъчна маска от потта. Пули се улови отчаяно за слабините. Омали пристъпваше нервно от крак на крак.
— Вие чакайте тук! — рече изведнъж Соуп. — Тази нощ е нощта, към която целият исторически път на човечеството неизбежно е вървял. Тази нощ ще бъде разкрита голямата загадка. Тази нощ ще бъдат отворени Портите!
— Да, да — каза Омали, — ние ще чакаме тук.
Очите на Соуп бяха като изцъклени. Ясно беше, че не вижда повече нито Пули, нито Омали; беше се съсредоточил и умствено, и физически върху някаква далечна цел. Гласът му бучеше, изпълваше пещерите, удряше се върху черните камъни като някаква злокобна звукова вълна.
— Да бъдат благословени Боговете на Древния свят. Черните и обитаващите дълбините. Великият Ригденджиепо, царят на света, господар на Долните земи, пазител на вътрешните тайни!