Пули не му отговори. Мълчаливо сръбна от бирата си и остави отделните фрази от разговорите край бара да се носят безразборно покрай ушите му.
— Дядо ми стоял до дъската за дартс — долетя някакъв глас, — и стреличката го пронизала в меката долна част на дясното му ухо.
Пули сръбна от бирата си.
— И когато отишли да я извадят — продължи гласът, — старецът им рекъл: „Недейте, тя напълно излекува ревматизма на лявото ми коляно.“
Пули се прозя. До него, сгушени в обичайните си заговорнически пози, бяха двамата местни строители Косматия Дейв и Джон Джунглата, наричани така заради забележително буйната растителност по главите им. Близнаците обсъждаха както личи свръхсложни планове, които бяха разтворили пред себе си върху барплота.
— Мисля, че не мога да разбера всичко това — рече Дейв.
— Трудна работа, не ще и дума.
— Не виждам защо иска олтарът да бъде толкова голям.
— Не разбирам защо няма да има пейки.
— На мен този параклис ми се струва доста странен.
Пули се заслуша с интерес; със сигурност никой в квартала не би могъл да е толкова смахнат, та да поръча на тези печално известни каубои да построят параклис.
Косматия Дейв каза:
— Не виждам защо плановете трябва да са изписани на латински.
— А, на латински ли са? — попита брат му. — Мислех си, че е тригонометрия.
Пули не можеше повече да сдържа любопитството си и се обърна към двамата майстор-строители.
— Здравейте, момчета, как върви бизнесът?
Джон сграбчи плана от барплота и го натъпка в сакото си.
— А, о… — рече брат му, — добър ден, Джим, как си ти самият?
— Да ви кажа правичката, не съм здрав. Напоследък участвах в събития, които сериозно увредиха здравето ми. Но нека не говорим за мен, как е вашият бизнес? Дочух, че вървите нагоре и нагоре, че сте спечелили голям договор, това дочух.
Двамата братя се спогледаха и след това погледнаха към Пули.
— Не и ние — отвърна единият.
— От седмици не сме похващали нищичко — допълни другият.
— Хайде, хайде — каза Джим, — моят информатор е сигурен, че сте пипнали голяма работа, нещо от църковно естество, доколкото знам.
Джон притисна плана към гърдите си.
— От седмици не сме похващали нищичко — повтори брат му. — Напоследък има голямо затишие.
Косматия Дейв поклати глава и поръси Пули с пърхот. Джон Джунглата стори същото.
Невил се втурна към тях иззад бара.
— Я се разкарайте, вие, двамата. Предупредих ви, че ще ми замърсите сиренките — каза сърдито той.
— Извинявай, Невил — казаха в хор братята, станаха от местата си и напуснаха бара без да докоснат напитките си.
— Много странно — рече Пули. — Много удивително.
— Тези двамата са много потайни напоследък — каза Невил. — Струва ми се, че почти всички в този проклет бар заговорничат за нещо.
— Кажи ми, Невил — попита Джим, — виждал ли си отново напоследък скитника?
— Слава Богу, не, а и с тази работа с канала, която привлече вниманието на всички, нека се надяваме, че няма да чуем повече за него.
Пули поклати глава и рече със съмнение:
— Аз не бих бил толкова сигурен за това.
Капитан Карсън стоеше на моста на канала, вторачен в тинята, като от време на време хвърляше поглед към брега, където официалният господин Омали, с шапка с перо и наперен с блейзер, водеше група шведски студенти по изровения от коловози път към дъскорезницата. Неприязънта на Капитана към туристите едва не засенчи онази, която изпитваше към фигурата, застанала кротко до него, с ръце в джобовете, пушеща моряшки шаг с една от любимите лули на Капитана. Тази фигура вече не можеше да се сбърка със зловещото и зле облечено чудовище, което бе хвърлило злокобната си сянка на верандата му само преди две седмици. Гладко избръсната и ухаеща на брилянтин, фигурата бе облечена със синя поло фланела и с един от най-хубавите панталони на Капитана в цвят каки, носеше яхтена фуражка и беше обул яхтени обувки.
Скитникът се бе превърнал за Капитана във вещер, обсебил сънищата и изпълващ дните му с ужас. Незнайно как, тъй като Капитана не можеше да го обясни, скитникът се бе настанил за постоянно в мисията. По време на хранене заемаше стола на Капитана, докато самият Капитан бе принуден да се храни в кухнята. Накъдето и да се обърнеше Капитана, скитникът бе винаги там, излегнал се на верандата, пуфкайки цигарките си, настанил се в най-удобния стол пред камината, посръбвайки ром. Беше успял да измести пак по непонятен за Капитана начин, стопанина от стола му, да го лиши от тютюна, от храната, от напитките и накрая — от леглото му.