— В четвъртък вечер ще е най-добре — каза скитникът.
— Ами ако не дойдат? В крайна сметка Кроули ме мрази, а Уърмууд никога не би искал да рискува по какъвто и да е начин.
— Ще дойдат — отвърна скитникът, — и мисля, че мога да ти обещая една много забавна вечер.
Противните му очи заблестяха със свирепа яркост и Капитана обърна рома си с трепереща ръка.
Брайън Кроули вдигна обрамчената в злато картичка покана към слънчевата светлина. Имаше най-необикновен вид, почти прозрачна и определено изработена от най-фин пергамент. Никога не би допуснал, че старият морски капитан би могъл да има такъв стил, вкус или елегантност. Ръбчетата на картичката изглеждаха повече като златни апликации, отколкото като пръснати със златна боя в печатницата. Шрифтът бе напълно непознат за Брайън, с фино изписани серифи и изящни арабески, които му придаваха почти ислямски вид. И мирисът й — нещо трепна у него, някакъв спомен от миналото. Беше мирисът на тамян, на църковен тамян. Беше го вдишвал много пъти преди, още като момче, хорист в „Сейнт Мери“, точно това беше — мирисът на тамян.
Докато романтичното въображение на Брайън се носеше на романтични спирали за картичката, закоравялата част от същността му злорадстваше, защото поканата, която се бе прехвърлила през полирания отвор за писма, за да падне ведно с множество обикновено кафяви пликове върху аленото вълнено килимче, имаше текст, който караше сърцето му да подскача от радост.
ПОКАНЕНИ СТЕ ОФИЦИАЛНО
ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА ПРИЕМ И БАНКЕТ В ЧЕТВЪРТЪК, 15-И ЮНИ В МОРЯШКАТА МИСИЯ, БРЕНТФОРД, В ЧЕСТ НА СТОГОДИШНИНАТА ОТ ТОВА ПОЧТЕНО ЗАВЕДЕНИЕ И В ЧЕСТ НА КАПИТАН ХОРЕЙШО Б. КАРСЪН ПО СЛУЧАЙ ОБЯВЯВАНЕТО НА ОТТЕГЛЯНЕТО МУ.
Облекло:
Черна вратовръзка
R.S.V.P.4
От 7,30 до 8,00 вечерта
Вход само с тази покана
Брайън въздъхна дълбоко и притисна ароматната картичка към устните си. Нещата не можеха да се развият по-добре — Капитана сам да обяви оттеглянето си! Не се бе сетил, че мисията има стогодишен юбилей, но ясно беше, че трябва да присъства, дори само от благоприличие. Другите от Комитета щяха да бъдат там и отсъствието му нямаше да мине незабелязано.
Щеше да R.S.V.P. още същата сутрин. Най-сетне колелото на съдбата започваше да се завърта в негова полза. Той почти подушваше ароматите на вкусните гозби на Марио.
10
Понеделникът премина във вторник и вторникът направи онова, което се очакваше от него, а постоянните посетители на „Летящия лебед“ станаха още по-загрижени. Странни промени се случваха сред вечния декор на бара. Над тезгяха се появи гротескна, проядена от молци глава на бизон, а по пода започнаха да се забелязват следи от стърготини. Голяма картина, изобразяваща закръглена и с розова пудра женска фигура, облечена само с най-оскъдна боа от щраусови пера, бе окачена малко накриво върху таблото за дартс.
— Временно неудобство — увери Невил разгневените играчи на дартс. — Потърпете, момчета.
Но хвърлячите на перести стрелички потърсиха забавление другаде — при Джак Лейн или в „Новата гостилница.“
— Стар негодник — коментира Джим Пули.
Но именно Джон Омали, човек, който смяташе себе си, независимо колко иронично, за пазител на кварталния морал, пръв забеляза новата селекция от плочи, която се бе намърдала в повредения джубокс.
— „Колелото на каруцата е счупено!“ — рече той рязко и грубоватият му акцент прониза мислите на нещатния барман като с хирургически скалпел. — „Четириног приятел?“
Невил наведе засрамено глава.
— Достойно е за съжаление — рече той, — но в пивоварната смятат, че е необходимо да се смени селекцията на онова нещо, за да сме в крак с онова, което според тях, е модно.
— Хайде, хайде — отвърна Омали, — сигурно пивоварната диктува точно тази мода с ужасните си планове за барбекю тип „уестърн“ и съпровождащите го ужасии.
— Не забравяй за удълженото работно време и евтиното пиене — напомни Невил на ирландския си клиент.
Омали кривна глава настрани и се замисли.
— Това е малко утешение за отвратителните промени, които се извършват в това заведение, така си мисля аз.
Джим се съгласи:
— Никога не съм очаквал, че ще дойде денят, в който трима от най-добрите стрелци на дартс ще избягат при Джак Лейн.