Не намери нищо; мястото бе голо като пустиня, макар че след като вече бе така щателно прекопано, можеше да се сметне за готово да роди най-различни зеленчуци. Арчрой се изправи, по коленете и по лактите му бе полепнала кал; перуката му, за която производителите твърдяха, че може да издържи на преплуване на Ламанша, се бе отделила от темето му и се ветрееше над него като спинакер.6
Арчрой погледна отново картофа. Значи това бе предателство, нищо чудно, че ирландецът не си бе дал труда да идва и да полива парцела си. Защо ще идва да полива един картоф?
— Мамка му! — рече Арчрой.
Капитан Карсън гледаше как возилото наближава към мисията. Никога не беше виждал нещо подобно. Огромният камион бе абсолютно, невъобразимо черен. По мъртвешки черните му бордове нямаше и следа от някакъв цвят, освен един червен щит на герб с изрисувано подобие на бик. Возилото се движеше напълно безшумно и във формите му някак си липсваше нещо, сякаш бе някакъв вариант на камион, чийто създател не помнеше напълно как би трябвало да изглежда той. Нямаше фарове, нито радиаторна решетка, а предното стъкло, ако изобщо бе такова, беше в подобен нюанс като останалата част на возилото. На вратите нямаше и подобие на дръжки, дори нямаше и цепнатини или някаква линия, която да подсказва мястото им. Беше нещо, което да внушава кошмари. То безшумно спря пред портите на мисията и обгърна Капитана в студената си сянка. Потиснал отвращението си, Капитана изправи рамене и се запъти по късата пътечка към черното возило.
Определено бе уникално и поразително нещо. Капитанът отбеляза с интерес, че нямаше нито един остър ъгъл, ръб или кривина, плоскостите преливаха една в друга в извивка подир извивка.
Той протегна пръст да докосне камиона, но го отдръпна бързешком. Сякаш го бе мушнал в цистерна с течен кислород.
— Мили Боже! — рече той, докато разглеждаше измръзналия си пръст.
Сякаш в отговор на клетвата на Капитана някъде около предната врата на возилото се чу изщракване и вратата на кабината бавно се отвори. Капитанът пое към нея с колебливи крачки. Отвътре не струеше никаква светлина, все едно гледаше в тъмна космическа бездна.
От тъмнината неочаквано се появи някаква фигура, досущ като че излезе иззад кадифена завеса. Беше черна и безлична като превозното си средство. Скочи от кабината, понесъл в ръката си с ръкавица подложка за писане, върху която бяха прикрепени няколко листа.
— Капитан Хорейшо Б. Карсън? — попита той с някакъв неопределен акцент. — Капитана кимна бавно и не особено въодушевено. — Имате доставка.
— Не съм поръчвал нищо.
— Не се безпокой — чу се тих глас зад и малко над Капитана.
Като се обърна Капитана се озова лице в лице със скитника.
— Какво е това? — попита той.
— Помогни, ако обичаш на господина да изнесе всички стари мебели от трапезарията.
— Стари мебели ли? Не можеш да направиш това, мебелите са собственост на мисията.
— Моля те, направи онова, което ти казвам, всичко ще ти бъде обяснено по-късно.
Капитанът вдигна ръце в жест на безпомощност и поведе тъмната фигура към мисията, където под ръководството на скитника двамата опразниха трапезарията от цялата й мебелировка. След като тя бе натрупана на хубава купчина в двора, скитникът рече:
— А сега бъдете така добри да внесете новата мебелировка. И ще ви помоля да внимавате, тъй като някои неща са много ценни и всички са незаменяеми.
Капитана поклати объркан глава и избърса потта по челото си с прекалено голяма носна памучна кърпа на квадрати. През следващия половин час животът му се превърна в истински кошмар. Шофьорът на черния камион отвори задните врати на мощното возило, за да се разкрие още една бездънна бездна. Работейки без видими усилия и очевидно незабелязващ огромната тежест на някои от най-богато украсените и с масивна позлата мебели, той и Капитана разтовариха и поставиха в мисията цял комплект — маса, столове, бюфет, шкаф, чифт златни свещници, кадифени завеси. Всичките тези неща биха се вписали чудесно в блясъка на Фонтенбло. Всяко бе произведение на изящна и усърдна майсторска изработка, като върху полираното дърво на всяко от тях бе гравиран или апликиран със скъпоценни метали мотивът на бика.
След като всичко бе подредено, Капитана машинално подписа товарителницата, която бе напечатана на непознат за него език. Шофьорът се върна в черната си кабина и вратата се затвори зад него без да остави никаква следа. Огромното черно возило потегли тъй безшумно, както и бе пристигнало. Капитанът се облегна изтощен на верандата на мисията; дишаше тежко и се бе уловил за сърцето.