Пули и Омали известно време посръбваха в мълчание.
— Той има видения — рече Джим.
— Така ли? — каза Джон. — Един мой чичо имаше видения. Твърдеше, че някакво грамадно прасе на име Черния Тони го издебвало и бутало ръката му, докато попълвал фишовете си за конните надбягвания — хвърляше вината за калпавите си резултати върху прасето, тоя мой чичо.
— При Невил са скитници — довери Джим.
— Какво, скитници ли му бутат ръката?
— Не, просто му се явяват.
— О!
Двамата понечиха да отпият отново в мълчание, но установиха, че халбите им са празни. Спогледаха се объркани.
— Време е да вървя да си гледам работата — рече Джим и се изправи.
— Няма ли да останеш за още една? — попита Джон.
Невил, който се издигаше като титан из дълбините на избата, долови репликата; като барман той бе свикнал на всякакви изражения на неочакван шок.
— Още по едно от същото, момчета? — попита той.
— Две от същото — отвърна Джон.
Джим го погледна с открито съмнение.
— Десет шилинга и шест пенса — каза Невил, докато точеше две нови халби.
— Джим? — рече Джон.
— Джон? — рече Джим.
— Не знам как да се изразя, Джим.
Джим вдигна ръка, сякаш за благословия. Невил си помисли за един отвратителен миг, че онзи ще се прекръсти.
— Джон — рече Джим, — Джон, знам какво ще кажеш; ще кажеш, че би искал да ме почерпиш едно питие и че това ще ти достави удоволствие, тъй като доброто приятелство е като безценен скъпоценен камък. Ти ще ми кажеш всичко това, Джон, защото вече си го казвал и преди, а след като направиш тези красноречиви и обичливи бележки, ще започнеш да оплакваш жребия си, да проклинаш съдбата, че се отнася към теб по такъв подъл начин, че постоянно те измъчва и те малтретира, че те докарва до самия край на търпението, че по своя метафизичен и дяволски начин те лишава от изкараните честно и с пот на челото пенита, а след като направиш това, ще споделиш пълното си объркване, ще помолиш земята да се разтвори и да те погълне и евентуално ще пророниш някоя сълза, а след това, едва след това, ще помолиш, ще призовеш, ще поискаш и с върховно достойнство ще се обърнеш към мен да ти заема същите тези десет шилинга и шест пенса, наскоро споменати тук от нашия уважаван стопанин на бара.
— Знам, че тази молба за средства ще бъде направена по най-учтивия и красноречив начин и че злочестието, което ще изпиташ, ще бъде дълбоко и остро, и като имам всичко това предвид и факта, че Невил не се слави като човек, който дава на кредит, и че си моят най-благороден приятел и че опитът да пием и да избягаме без да платим ще хвърли петното на социален позор върху главите и на двама ни, аз с радост ще платя този ред.
По време на този речитатив Омали стоеше прав със склонена глава. Нищо повече не бе казано, а Невил получи своите десет шилинга и шест пенса по най-уважителен начин. Двамата изпиха халбите си, Джим се извини тихичко и изчезна в посока към букмейкърския пункт.
Невил пусна халбата на Джим в миялната машина и заговори тихо на замисления Омали:
— Добър приятел ти е този Джим Пули.
Джон кимна:
— Неведоми са пътищата Божии.
— Защо го каза?
— Ами… — тук Омали също изпи халбата си до дъно, — бях трогнат от думите на Джим за купуването на тези питиета, но странното за човек като него е, че изобщо не бе разбрал онова, което му бях рекъл.
— О, така ли? — рече Невил.
— Да — отвърна Джон. — Нямах намерение да му давам назаем пари за питие или за каквото и да е.
— Само исках да му спомена по най-дискретния начин, че ципът на панталона му е разкопчан, но вече няма защо да се безпокоя.
Джон Омали пожела на Невил всичко хубаво през остатъка от деня и излезе от бара.
2
Арчрой държеше под наем парцела най-близо до виадукта — беше му завещан преди пет години от един почти забравен чичо. Всяка вечер при подходящо време той идваше тук след дневна смяна във фабриката за чистачки и сядаше пред входа на бараката си да изпуши една лула и да обмисли случилото се през деня. Омали притежаваше два съседни парцела, след като спечели единия от съпруга на Пег от книжарницата, а старият Пийт държеше още един. Зад ъгъла бе необработеният парцел, някога принадлежал на Реймънд, който в един предишен епизод бе отвлечен в космоса от невидимите същества от Алфа Кентавър. Върху този парцел човек можеше да види цъфтежа на бурен живот.
Точно в тази топла пролетна вечер Арчрой си гледаше кефа, седнал върху празната щайга от портокали, пушейки любимата си смеска от тютюни и замислен върху това дали даваха награди за главите на цигани търговци на коли. Не че имаше нещо против тях по принцип, но в частност беше много гневен. Арчрой не беше само собственик на тази земя, той беше и женен мъж. Бракът на Арчрой бе мъглява работа — той работеше дневна смяна, а жена му — нощна. Пътищата им рядко се пресичаха. Омали смяташе, че това е идеалният брак и се молеше да си намери жена, която да се омъжи за него и веднага да замине на работа в чужбина.