Апартаментът на ирландеца в никакъв случай не можеше да се опише като разкошен. Шансовете му да попадне на страниците на списание „Дом и градина“, освен евентуално под рубриката за вътрешно обзавеждане „Някога“, бяха твърде малки. Но точно тази сутрин монотонността на декора бе нарушена от нелеп и много шарен предмет, поставен върху масата в трапезарията на Омали. Беше голяма и крещяща кутия, върху чиито украсени стени се виждаше емблемата на карнавалния магазин.
В тази необичайна опаковка, която Омали бе пренесъл тайно у дома в чувал от картофи, се намираше не какво да е, а точно копие, точно до най-малката подробност — чак до върховете на шпорите и на маската — на онази тъй добре позната и толкова обичана рейнджърска премяна, повлияна от „Самотния рейнджър.“7 Освен това той бе абсолютно идентичен на онзи, който Джим Пули бе наел по-малко от час преди потайното посещение на Омали в карнавалния магазин.
Господин Джефрис, който въртеше този западащ бизнес, дълго щеше да помни този ден. А как се бе сдобил с десет еднакви костюма, това бе въпрос, който той предпочиташе да забрави. Но фактът, че в този ден само за няколко часа той не само даде под наем двата костюма, но и другите осем, надхвърли всичките му очаквания. Навярно старият сериал се бе завърнал отново на малкия екран и бе предизвикал този ренесанс. Както и да е, каквато и да беше причината, той не даваше и пет пари; касовият апарат весело звънеше и той скоро щеше да е в състояние да плати сметката за двете дузини костюми на Супермен, които по подобен начин бе поръчал по грешка.
Невил вдигна вестника от изтривалката с надпис „Добре дошли“ и огледа бара. Беше станал още в три сутринта, за да свърши последните, довършителните неща. Малко бе останало от оригиналния вид на „Лебеда“; целият бар сега приличаше по интериора си на уестърн салон тъй, както си приличат фордовете модел „Т.“ Талашът, който през последните няколко дни попадаше в бирата на всички, вече напълно бе покрил пода. По стените бяха окачени плакати с надписи „Търси се“, бизонски рога, кожени седла и други каубойски принадлежности.
Ниските чашки бяха подредени на пирамиди зад бара, а цялата зала бе залята от крещящи реклами, лансиращи „Олд шейкбели“ — „Напитката, която накара Югът отново да възкръсне.“ Това съмнително питие бе единствената причина за ексцентричното превъплъщение на „Лебеда“. Идеята бе рожба на най-големия син на собственика на пивоварната, който бе ходил на двуседмична организирана екскурзия в Щатите и се бе върнал с акцент от Средния Запад и слабост към превъплъщенията на Рандолф Скот. Това не бе най-доброто качество на духа, който да обладае някой бар, и сигурно би свършил повече работа, ако бе насочен към почистването на катрана от ботушите на някой лодкар или шлепаджия. Старият пивовар обаче не само бе човек, склонен да задоволява находчивите приумици на потомъка си, но и хитър и ловък предприемач, който винаги можеше да оцени един хубав начин да се избегнат данъците.
Обедната консумация в „Летящия лебед“ бе обезпокоително слаба. Двама намусени професионални пиячи седяха упорито до бара и, сърдито вторачени в халбите си, измъкваха люспи талаш от зъбите си. Стария Пийт влезе в бара около дванайсет, хвърли един поглед на украсата и направи забележка, любима на джентълмените на неговите напреднали години. Младият Чипс разрови с крака покрития с талаш под и двамата напуснаха заведението, всеки мърморейки под носа си.
Когато Невил затвори в три часа следобед, в чекмеджето на касата имаше по-малко от две лири. Невил преброи дребните монети с треперещи пръсти; бе сигурен, че злокобната миризма, която бе засякъл сутринта, бе започнала да прониква в просмуканата с аромат на бира зала на кръчмата.
Всичко започна насериозно в три и петнайсет, когато една камионетка от отдела за кетъринг на пивоварната спря пред „Лебеда“. Начело на екипа бе млад мъж в напреднал стадий на акне и с каубойска шапка. Дребосъкът ходеше важно напред-назад, обут в чифт ботуши с тъй наречените насмешливо от американците „повдигнати токове.“ Представи се като младия господар Робърт и каза, че поема лично ръководството над събитието. Невил бе потресен, бе очаквал всичко това от седмици, беше се сдобил с шерифска звезда и сега, в последния миг, това парвеню…
7
„Самотният рейнджър“ — филм по популярен американски телевизионен сериал (1956), режисьор Стюарт Хайслър, в главните роли Клейтън Мур, Джей Силвърхийлс, Лайл Бетгър и др. — Б.пр.