Невил зареди бара с още една каса „Олд шейкбели“. Младият господар Робърт се върна от дамската тоалетна с доволно изражение на лицето, което приличаше на същинско бойно поле с множеството си лепенки. Манди бе облякла роклята си наопаки. Пристигнаха още двама Рейнджъри и така бойният им строй достигна осмина души.
— К’во става тук бе, да няма някакъв шибан конгрес? — попита един от тях.
Стария Пит пристигна в костюм на Супермен и обясни:
— Рейнджърите свършили.
Неколцина непоколебими професионалисти се придържаха към обичайните си питиета, но повечето се възползваха от намалените цени и обръщаха солидни количества „Олд шейкбели“, което се оказваше, че има очаквания ефект на огнената вода на бледоликите.
Последните Самотни рейнджъри завиха откъм двата края на „Ийлинг роуд“ и поеха към „Летящия лебед“. Единият беше от ирландски произход, другият — местна знаменитост, комуто оставаха само няколко часа и един кон, за да спечели 250 000 лири. Двамата се забелязаха взаимно, едва когато от вратата на бара ги деляха само двайсетина метра. И двамата спряха. Самотния Пули запремигва изненадан. Самотния Омали придоби изражение на обърканост. Това сигурно е някакъв номер на осветлението, помисли си той, някаква температурна инверсия или огледален образ. А може би кой знае как бе пристъпил в някакво изкривяване на пространствено-времевия континуум и се бе изправил пред свой двойник. Подобна мисъл пробяга и из съзнанието на Самотния Пули.
Закрачиха напред, всеки — в пълен синхрон със своя близнак. Самотния Пули посегна към колана с пистолетите, същото стори и близнакът му. Улицата бе пуста, ако не се броят двете самотни фигури. Слънцето залязваше зад газометрите и дългите и сходни сенки на двамата маскирани разбойници се бяха проточили по тротоара и нагоре по стените на малките къщурки с тераси.
Това бе гледка, която да накара Зейн Грей да се улови за химикалката, или Серджо Леоне да пусне един петдесетфутов кадър. Все по-близо идваха Рейнджърите, стиснали решително челюсти, мушнали палци в сребърните токи на коланите си.
Спряха се още веднъж.
На улицата бе тихо, ако не се брои шумът от уестърн веселбата, който идваше от бара. Ято гълъби изпърха от покривите на жилищните блокове и кацна върху покрива на църквата. Самотно куче притича през улицата и изчезна в странична уличка.
Рейнджърите се гледаха без да премигнат.
— Този град не е достатъчно голям за двама ни — рече Самотния Омали.
— Върви по дяволите, омбре — отвърна Самотния Пули и посегна към шестзарядните си револвери. Но посягането трябваше да бъде прекалено дълго, защото те бяха у дома му, забравени върху кухненската маса, където ги бе лъскал.
— О, мамка му — рече Самотния Пули.
Избухнали в силен смях, близнаците Рейнджъри влязоха в „Летящия лебед.“
— Ха, глей ти — рече Манди — още двама от същия сорт.
— Господи — извика Пули, — десетима Самотни рейнджъри и нито един Тонто между нас.
— Два пъти от доброто „Олд шейкбели“, ако обичате, госпожице — рече Омали и огледа с копнеж допълнителния персонал на бара. Манди изпълни поръчката му и след като прие точната сума в монети, я прибра на най-невероятното място в оскъдния си костюм.
— Ей това е жена, дето ми пада на сърце — усмихна се мъжът от Смарагдовия остров.
Събитията в „Летящия лебед“ бяха започнали да набират скорост. Стария Пит бе на пианото и дрънкаше „Бих искал да съм в Дикси“ на изнемощелия инструмент. Младия Чипс ревеше както винаги фалшиво. Между разбойниците бе избухнала юмручна свада и Невил размахваше боздугана си, но някак си без желание да излезе иззад бара.
Младият господар Робърт вдигна ръце, за да направи съобщение. Тъй като не познаваше навиците и поведението на Брентфорд, никой не му обърна внимание.
— Дами и господа — крещеше той, а видимите части от лицето му бяха станали морави. — Моля за вашето внимание.
Невил стовари боздугана си върху полираната повърхност на барплота с оглушителен трясък. Последва кратка тишина.
— Дами и господа — изрева младият господар и високият му глас отекна гротескно в притихналия бар. — Дами и господа аз…
Толкова му беше, временната тишина свърши тъй бързо, както и се бе появила и тътенът на полупиянските разговорки, дрънчащите струни на жалващото се пиано и общият свадлив фон се върнаха с още по-голяма сила.
— Време е господа, МОЛЯ9 — изкрещя Невил и това ги накара да замлъкнат веднъж и завинаги.
9
Време е… — така съдържателите на питейни заведения в Англия обявяват края на работното им време, което се спазва изключително строго. — Б.пр.