Младият господар Робърт направи своето съобщение:
— Дами и господа, както вече казах, като представител на пивоварната — в този момент младият Чипс издаде един груб звук, който бе приет с общи овации — като представител на пивоварната, бих искал да кажа колко съм впечатлен от това голямо присъствие, от този ентусиазъм.
— Ентусиазъм ли рече? — попита Омали.
— Както може би знаете, тази вечер бе уредена за сметка на пивоварната, за да се лансира нова идея в удоволствието от пиенето. — Той вдигна бутилка „Олд шейкбели.“ — Както с радост виждам, вие вече я одобрявате. Скоро ще имаме барбекю, където ще се сервират деликатеси в уестърн стил, също за сметка на пивоварната. Ще се разиграе безплатна лотария, ще има награди за най-добре облечените каубои…
Докато говореше, младият господар Робърт бавно осъзнаваше, че събралата се компания от каубои вече не го слушаше; главите започнаха да се извръщат, появи се шепот, сбутване с лакти. В бара бе нахлул Духът на Стария Запад.
На входа на „Лебеда“ бе застанал Норман с блестящия си костюм. Пайетите и изкуствените скъпоценни камъни блещукаха и присвяткаха. Беше добавил още четири комплекта лампички по ръцете и краката си и те проблясваха в пулсиращ ритъм.
Норман пристъпи напред, вдигнал ръце така, сякаш да въздаде папска благословия. Омагьосана, досущ както Червено море от жезъла на Мойсей, тълпата се разтваряше да му стори път. Обръщайки се бавно, за да постигне максимален ефект, Норман щракна ключе на токата на колана си и светлините затанцуваха в неистова въртележка. Ту осветяваха, ту затъмняваха златистия надпис, тъчаха най-невъобразими шарки и променяха контурите на костюма, подчертавайки незабелязани преди това негови украси.
Ето, сега изваждаха на преден план тъканото украшение за глава на индиански вожд, после пък — избродираното с изкуствени скъпоценни камъни колело на покрита каруца, после пък — каубой от пайети, приклекнал в поза „Готов за стрелба.“ Да се каже, че беше удивително, е все едно да се каже, че Вселената е голяма. Докато светлинките танцуваха, Норман се завъртя на изолираните бронзови проводници на подметките си и насъбралата се компания започна да го аплодира. Първо заръкопляскаха по един, по двама, а след това аплодисментите набраха сила, придобиха ритъм и скорост, а Стария Пит удари на пианото гръмовните акорди на „О, тези златни чехлички!“
Каубоите аплодираха и хвърляха шапки във въздуха, Самотни рейнджъри от всякакъв цвят сключиха ръце като хористи и закрещяха „Да живей!“ докато всички до един не посиняха. Пули и Омали се впуснаха в импровизиран и бърз жътварски танц, а Духът на Стария Запад подскачаше в средата на кръга като оживял крайбрежен фар. И точно тогава се случи най-необичайното.
Талашът започна да се надига от пода към костюма на Норман. Първо се сгъсти около краката му и закри лъснатите му ботуши, след това запълзя нагоре като някаква злокобна паразитна плесен по краката му, докато не обгърна цялото му тяло.
— Това се дължи на статичното електричество — ахна Омали и спря танца си насред крачка. — Той се е заредил като кондензатор.
Норман бе толкова смаян от посрещането си, че чак когато вече не можеше да помръдне, кашляйки и плюейки, и бършейки талаш от ушите и очите си, му светна, че нещо не бе наред. Тълпата, която бе убедена, че това не бе нищо друго, освен друга фаза на уникално и оригинално представление, ревеше от смях и стреляше с шестзарядните револвери във въздуха.
Омали пристъпи напред. Очите на Норман бяха изскочили от орбитите си и той се държеше за гърлото. Талашът го обгръщаше все по-плътно, превръщайки го в своего рода талашен снежен човек. Омали посегна да избърше талаша от лицето на измъчващия се мъж, но бе възнаграден от токов удар, който го вдигна заедно с наетите му каубойски ботуши и го отхвърли назад през барплота.
Джим Пули грабна сифон със сода и без да се замисли за последиците го изпразни върху лицето на Духа на Стария Запад. Онова, което последва, бе оприличено от Стария Пит на фойерверките, които някога наблюдавал в Кристъл палас като юноша. От ръцете и краката на Норман хвърчаха искри, малките крушки изскачаха от фасонките си и прекосяваха салона като трасиращи куршуми. Народът се прикри кой както може, младият Чипс навря главата си в плювалник, а по-възрастният му господар приклекна зад пианото и засрича молитви, момичетата от трета страница залегнаха зад барплота, където Омали лежеше в безсъзнание, ухилен като идиот. Норман подскачаше из залата, от раменете му се вдигаше пушек, а ръцете му се въртяха като крилете на престаряла вятърна мелница. Последната крушка на допреди малко гордия му костюм изпращя с все сила и Норман се строполи на пода, където си и остана като тлееща развалина.