— Какво ще обичаш да облека за тази изискана вечеря?
Скитникът се усмихна, устните му изписаха жестока крива.
— Можеш да облечеш униформата от Кралския военноморски флот, която е окачена в гардероба ти, с премахнат етикет на наемната компания. И не забравяй да махнеш торбичките с камфор от джобовете й.
С увиснали, свити рамене Капитана напусна стаята.
Когато час по-късно се завърна, облечен по съответния начин, Капитана с удивление видя, че храната бе подредена по най-изискан начин — бордото блещукаше в кристални гарафи, а във въздуха се носеше възхитителният мирис на готвено. Капитана поклати замаяната си глава и се консултира с ловната си манерка. Имаше време само за едно малко. Напоследък си бе изработил навика да носи плоска бутилка, която допълваше с остатъците от рома, купуван без данъци, благодарение на лиценза. Това, изглежда, бе единствената защита срещу скитника, чиято интуиция за скритите бутилки изглеждаше почти телепатична. Двете червени очи прогаряха всяка негова мисъл, витаеха в съзнанието му и изяждаха мозъка му като злокачествен рак. Капитанът дръпна една дълбока глътка от бутилката си и я опразни чак до калаеното й дъно.
Точно в седем и половина пред мисията спря черно такси и се чу шума от стъпки по късата пътечка до вратата. Последваха две резки почуквания. Капитанът се надигна трудно, закопча куртката си и се затътри с нежелание към входната врата.
На стълбището се бе изправил съветникът Уърмууд, облечен в износено черно палто, с мърляв бял шал, увит около мършавото му гърло. Беше висок, слаб и ъгловат, кожата му имаше цвета на обагрен с никотин показалец, а очите му бяха потънали дълбоко в пещерообразни черни кухини. Капитанът никога дотогава не бе виждал човек, който да носи така отчетливо отпечатъка на смъртта върху чертите си. Той измъкна трепереща и с изпъкнали сини вени ръка и подаде на Капитана поканата с позлатени ръбчета.
— Уърмууд — рече с унил тон. — Очакват ме.
— Моля, заповедайте — отвърна Капитанът и направи жест на любезност. Жълтокожият призрак се остави да го поведат по коридора към трапезарията.
Капитанът извади бутилката евтино шери, която пазеше за посещенията на Свидетелите на Йехова.
— Виждам, че съм пръв — рече Уърмууд, приемайки предложената му от Капитана чашка, голяма колкото напръстник. — Имате си много уютно гнезденце тук.
Шумът на гумите на такси по чакъла привлече вниманието на Капитана.
— Извинете ме — рече той, — мисля, че пристигна още един гост.
Съветникът изкриви сбръчкания си като кожа на костенурка врат и Капитанът излезе от стаята.
Пред мисията стоеше Брайън Кроули. Беше облечен в тъмносин кадифен костюм, който съвършено попиваше вечерната светлина. Ръчно бродирана копринена риза с дантелено жабо пристягаше силно врата му, където голяма черна папийонка се бе лепнала за шията му като прилеп вампир. Обувките му, също ръчна изработка, бяха от най-фина кожа; държеше в ръце чифт ръкавици от ярешка кожа и малакски бастун с дръжка от слонова кост. Вдигна отпусната ръка с изящен маникюр към чукчето на вратата, но Капитанът я отвори преди да почука.
— Господин Кроули — рече Капитанът.
— Добър вечер, Карсън — каза младият мъж и пристъпи напред. Капитана му препречи пътя.
— Поканата ви, сър? — рече учтиво той.
— По дяволите, Карсън, знаеш кой съм.
— Трябва да спазваме протокола.
Кроули промърмори нещо под носа си, бръкна във вътрешния си джоб и измъкна портфейл от марокен с монограм. Извади от него поканата и я размаха пред лицето на възрастния мъж.
— Сега наред ли е?
Капитанът взе поканата и се поклони учтиво.
— Моля, влезте.
Докато следваше женствения младеж по коридора Капитанът се усмихна вътрешно; малкият сблъсък му се бе понравил.
Кроули се запозна със съветника Уърмууд в трапезарията. Съветникът взе белите му пръсти в жълтеникавата си десница и ги раздруса без особен ентусиазъм.
— Уърмууд.
У Кроули се надигна подозрение. Нали това би трябвало да бъде вечеря изключително за членовете на Управата на мисията, за да се чества стогодишнината и оттеглянето на Капитана? Защо тогава са поканили този съсухрен кретен? Едва сега Кроули успя да огледа стаята, в която се намираше. Осветена беше само от двата великолепни свещника, поставени върху отрупаната маса; позлатата и релефите на мебелите блестяха като съкровище от фараонска гробница. Погледът на Кроули обходи хищнически стаята. Привлече го маслената картина в златна рамка с херувимчета, която висеше над скрин в стил рококо. Нима това бе оригинал от Пинтурикио от най-добрия му период? Как би могъл един стар морски капитан да се сдобие с подобно нещо?! Кроули изобщо не бе смятал, че прошареният стар морски вълк притежава някаква интелигентност, макар че като си спомни изненадата си при получаването на поканата, усети, че наистина бе подценил този старик. Очите на младежа засвяткаха алчно.