— Ще вземете ли шери? — попита Капитана.
Изваденият от собственическите си блянове, Кроули отвърна:
— Да, разбира се, благодаря.
Прие шерито си с показна изключителна любезност и се запита как би могъл да се възползва от ценните притежания на Капитана.
— Наслаждавах се на картината — рече накрая той. — Това е Пинтурикио от Римската школа, нали?
Капитанът си играеше нервно със запушалката на кристалната гарафа.
— Така мисля — отвърна небрежно той.
— А и тези мебели — Кроули ги обгърна с жест, — испански барок от петнайсети век, нали така? Притежавате много изящни екземпляри.
— Вършат работа — отвърна Капитана, вторачен в изпочупените си нокти. — Моля, господа, заповядайте на масата, картончетата с имената ви са поставени.
Кроули бавно обиколи масата, деликатно стиснал чашката с шери с нежните си пръсти. Погледът му пробяга по изложената храна.
— Но, Капитане — рече той многозначително, — това тук е най-висша кулинария, от която би изтръпнал мозъка на всеки чревоугодник. Трябва да споделя пълното си смайване, нямах и представа, е…, много достойно, много достойно.
Капитанът следеше всяко движение на Кроули. И макар изражението му да си оставаше любезно и скромно, мозъкът му кипеше от омраза към женствения младеж. Кроули бръкна с ръка и взе един сладкиш, вдигна го към носа си, за да вдиша благоуханието му. С контешка бързина го лапна и облиза устни с малкия си розов език. И почти на мига върху лицето му се изписа изражение на озадаченост и обърканост.
— Изключително — рече той и млясна, — какъв вкус, толкова изтънчен, едва се усеща с небцето. Все едно си лапнал кубче студен въздух, много любопитно.
— Това е постигнат вкус — подигра го Капитана.
Уърмууд си бе намерил мястото в дъното на масата и се бе настанил без много да му мисли. Кроули сви рамене, облиза крайчетата на пръстите си и потърси мястото си.
— Извинете ме, Капитане — рече той, — но както изглежда, ако изключим нас, самите, останалите картички са без имена.
— Вероятно е пропуск на фирмите доставчици — измърмори Капитана, — но не се безпокойте.
Капитана зае мястото си между двамата и тримата потънаха в мълчание.
Кроули извади коктейлна цигара от златна табакера и потупа с нея по масата. Уърмууд изхъхри астматично в шепа. Извади мърлява носна кърпа и попи костеливия си нос.
Капитана седеше неподвижен и се питаше какво имаше да се случи, ако изобщо нещо щеше да стане. Кроули запали цигарата си и погледна платинения си часовник.
— Май другите ви гости малко позакъсняват — рече той.
Капитана изсумтя и не отвърна нищо. Уърмууд обърна празната си чашка между пръсти и размърда неловко лошо лъснатите си обувки. Минаха няколко дълги минути и до ушите на Капитана не достигна никакъв друг звук, освен постоянното тиктакане на позлатения часовник върху лавицата над камината. Не се чу бръмчене на пристигащ автомобил, нито стъпки по стълбището, които да предизвестят пристигането на червеноокия. Нима намерението му беше Капитана да прекара цялата вечер сам с тези двама омразни индивида? Нямаше за какво да разговаря с тях.
И изведнъж никога несмазваната врата към коридора се отвори безшумно. Бяла светлина нахлу в осветената само от свещи стая — все по-ярка и по-ярка, сякаш към отворената врата бе насочен прожектор. Капитана премигна и заслони очи, Кроули присви очи към светлината.
— Ха — извика той, — какво е това?
В центъра на вече ослепителната светлина постепенно се очерта силуетът на висок и с едри пропорции мъж. Беше по-висок от метър и осемдесет и с мускулесто като на олимпийски атлет тяло. Одеждите му бяха в най-ярко тъмночервено, с безупречно скроени, макар и без ръбове панталони, вталено сако, богато украсено с извезан брокат, с дантелена връзка около врата. Върху главата си носеше малка тъмночервена шапчица.
Лицето би могло да принадлежи на испански благородник — загоряло и импозантно, носът — орлов, а устата — една твърда и мрачна черта. Внушаващата твърдост брадичка бе издадена напред. Под дебелите тъмни вежди заплашително блестяха две кървавочервени очи. В стаята стана невъзможно студено, космите по ръцете на Капитана настръхнаха, а дъхът му излизаше на кълбета пара, които се носеха из мразовития въздух.