Кроули успя да възстанови гласа си.
— По дяволите — изпелтечи той с тракащи зъби, лицето му се бе превърнало в маска на страха, — какво става, кой, по дяволите, сте вие?
Уърмууд се улови за сърцето и се бореше да си поеме дъх.
Тъмночервената фигура стоеше безмълвна, очите й фиксираха женствения младеж. Капитана бе виждал това изражение и преди и бе благодарен на морските си богове, че погледът този път не бе насочен към него.
— Значи, вие сте Кроули?
Ледена ръка сграбчи сърцето на младежа. Главата му кимна като автомат, а устните оформиха сричките на собственото му име, макар че не излезе никакъв звук.
— А това е съветникът Уърмууд.
Погледът се отправи към нещастното същество, което трепереше в дъното на масата.
— Хоръс Уърмууд — долетя треперещият отговор. — Бях поканен.
— Добре. — Върху лицето на едрия мъж се появи широка, макар и зловеща усмивка. — Значи всичко е така, както трябва да бъде. Моля ви седнете, господа.
Тримата, които се бяха изправили несъзнателно, седнаха отново и топлината на лятната вечер се завърна в стаята. Едрият мъж пристъпи напред и зае мястото начело на масата. За още по-голям ужас на присъстващите, вратата се залюля безшумно и се затвори с оглушителен трясък.
— Надявам се скромната ни трапеза да ви хареса — рече тъмночервената фигура. — Нищо особено, местна храна.
Кроули най-сетне си възвърна дар словото. Той бе хищник по природа и нямаше да се изплаши от това театрално представление, колкото и убедително да изглеждаше. Щеше да е необходимо доста повече от няколко ярки светлини и полъх на студен въздух, за да бъде отклонен от предначертания план. Ясно беше, че Капитана бе наел този мъж, може би местен актьор; у него определено имаше нещо познато, тези очи — очевидно оцветени контактни лещи, никой не би могъл да има очи с такъв цвят, нали така?
— Местна храна, казвате — рече весело Кроули. — Изглежда така, сякаш сте ограбили най-фините хранителни магазини в християнския свят и сте наели най-добрите майстор-готвачи на планетата, за да подготвят този великолепен пир.
Високият мъж в тъмночервено се усмихна с най-незабележимата усмивка и отвърна:
— Боя се, че другите гости са отклонили поканата и, както изглежда, ще бъдем принудени да вечеряме сами, а също така, че доставчиците са направили непростим пропуск, като не са ни доставили нито прибори, нито обслужващ персонал, тъй че ще трябва да се обслужвате сами. Капитане, ако обичате, донесете рибата.
Капитанът изпълни без колебание заповедта. При пристигането на рибата ликуващият Кроули плесна с ръце и извика:
— Великолепно! Великолепно!
Четиримата мъже седяха зад огромната позлатена маса, златистите огънчета на свещите осветяваха призрачно лицата им и хвърляха сенките им върху богато драпираните стени в някакъв накъсан, трептящ danse macabre,10 Всеки от тях бе зает със собствените си мисли. Умът на Кроули пламтеше от хиляда въпроса без отговор, всичко тук изискваше обяснение. Погледът му пробяга от лице към лице, в черепа му започнаха да се роят най-различни подли планове. Съветникът Уърмууд, макар и любител на непочтените сделки и двойните игри, в този случай не бе в състояние да прави такива предварително обмислени планове. Беше възрастен човек и макар сам да смяташе, че добре познава света, той бе наясно, че в тази стая се случва нещо „по-различно.“ Тук витаеше тъмната атмосфера на злото и то на зло от най-отвратителен и злостен вид.
Капитан Карсън гледаше мрачно и сърдито масата и всъщност не знаеше какво да мисли. Знаеше единствено, че седи тук в стая, която бе негова изключителна собственост през последните трийсет години, с трима мъже, с които най-малко от цялото население на земята би искал да седи и които ненавиждаше до степен, която бе твърде далеч от границите на здравия разум.
След подадения от червеноокия знак тримата се заеха с блюдата си, от вида на които можеха да потекат лигите на всекиго. Кроули с изненада откри, че вкусът на сладкиша, който бе пробвал само преди минути, сега бе отстъпил място на най-възхитителния и удовлетворителен от всички вкусове на света. Той изсумтя от задоволство и започна да тъпче в устата си едри хапки.