— Това е нещо, което бих искал да узная. Подозирам, че тази вечер не са били поканени други гости и… — тук Кроули се наведе напред, — настоявам за обяснение.
— Настоявате?
— Да, настоявам! Тук става нещо странно и аз съм решен да стигна до дъното му.
— Така ли?
— Кой сте вие — изкрещя Кроули, лицето му бе силно зачервено. — Кой сте вие и какво правите тук?
— А вие какво търсите тук, господин Кроули?
— Аз ли? Бях поканен, дойдох от уважение към Капитана, за да ознаменуваме стогодишнината на мисията. Заемам отговорен пост в борда на попечителите, всъщност не съм човек без властови възможности. Няма да сгрешите, ако не се карате с мен.
— Господин Кроули — рече тъмночервената фигура, — вие сте глупак, не уважавате изобщо Капитана и изпитвате само пренебрежение към него. Тук ви доведе алчността и тъкмо алчността ще ви погуби.
— О, така ли? — попита Кроули. — Така ли?
— Аз ще ви кажа защо сте дошли тук тази вечер и ще отговоря на въпросите ви. Дойдохте, защото знаехте, че ако не дойдете, ще привлечете вниманието към себе си. Ваш е планът мисията да бъде ликвидирана при първа възможност и да сключите сенчестите си и коварни сделки с онзи труп ей там. — Уърмууд се сви на мястото си, а едрият мъж продължи: — Никога няма да позволя и камък от тази мисия да бъде помръднат без моето съгласие.
— Вашето съгласие ли? — изпищя Кроули. — За какъв, по дяволите, се смятате?
— Достатъчно!
Червеноокият избута стола си назад и се изправи в цял ръст, очите му блестяха, а раменете се изпънаха, за да изпъкне масивният му гръден кош. Ръцете му се свиха в два огромни юмрука, които той стовари върху масата с титанична сила, като разпиля храната и разклати свещниците.
— Кроули — изрева той, като гласът му излизаше с буреносната сила на леден вятър, — Кроули, ти ще разбереш кой съм! Аз съм човекът, до който те доведе съдбата. Още от раждането ти бе отредено пътищата ни най-накрая да се пресекат, всички неща са предопределени и никой човек не може да избяга от съдбата си. Искаш да знаеш кой съм аз ли? Кроули, аз съм твоето наказание!
Кроули отметна косата си настрани и се втурна към вратата, отчаяните му движения бяха като на бясно пляскаща с криле птица. Сграбчи дръжката на вратата, но тя бе солидна и неподвижна, сякаш заварена за ключалката.
— Пуснете ме да си вървя — изхленчи той. — Всичко това ми омръзна, пуснете ме.
Гигантът в тъмночервено обърна дяволския си поглед отново към младия мъж.
— Няма откъде да избягаш Кроули — рече той с глас, който приличаше на ниския тътен на далечен гръм. — Нямаш изход, вече си мъртъв, мъртъв си от мига, в който влезе в тази стая, мъртъв от мига, в който вдигна чашка към устните си, мъртъв си, Кроули.
— Не съм мъртъв — извика младежът, а очите му се напълниха със сълзи. — Ще ви осъдя за всичко това, не ми липсва влияние, аз съм… — Той изведнъж се вдърви, сякаш яка корда бе здраво стегната около врата му. Очите му започнаха да изскачат от орбитите си, а езикът му се изплези от устата. Беше черен и сух, като езика на стара висока обувка. — Вие… вие… — рече задавено той, разкъса яката си и се строполи гърбом към вратата. Високата фигура се извиси над него — тъмночервеният ангел на смъртта.
— Мъртъв, Кроули.
Младият мъж бавно се отпусна на колене, очите му се въртяха ужасени, докато най-накрая зениците му се стопиха. От ъгълчето на устните му се проточи струйка зелена слюнка и запълзя върху ризата му. Той тръгна рязко напред, оформените му нокти се впиваха в паркета, драскаха и лющеха в конвулсиите на силна болка, която пронизваше цялото му тяло.
Над него, наблюдаващ агонията на младия мъж с нечовешка безпристрастност, стоеше тъмночервеният гигант. Кроули вдигна трепереща ръка, кръвта потече от наранените му пръсти, лицето му бе толкова изкривено, че не можеше да се познае. Имаше вида на гротеска, на готическа църковна фигура, със сива и изсушена кожа, със сини, безкръвни устни. Надигна се още веднъж на колене, отвори уста и сините му устни направиха безуспешен опит да оформят една последна дума. Нова конвулсия разтърси тялото му и го захвърли като парцалена кукла на пода, където си и остана със злокобно изкривени крайници, с очи, взрели се в лицето на унищожителя си — стъклени и безизразни. Брайън Кроули бе мъртъв.
Червеноокият вдигна дясната си ръка и го благослови. С ужасяваща рязкост се обърна към Капитана, който седеше зяпнал, тресящ се от страх.