— Ти ще изхвърлиш този боклук.
— Боклук ли? — Капитана едва успя да произнесе думата.
Червеноокият посочи изкривения труп в краката си; след това вдигна ръка и посочи през масата. Капитана последва погледа му към мястото на съветника Уърмууд. Беше сграбчил с ръце плота на масата в отчаяна хватка, очите му се бяха кръстосали и отметнатата му назад глава висеше като на заклана птица на витрината на месарски магазин. Кожата му вече не беше жълта, а сиво-бяла, почти прозрачна; устата му бе широко отворена, а горното изкуствено чене се бе свлякло надолу и създаваше впечатлението, че бе стиснал зъби в гадна усмивка.
Гигантът заговори и започна да издава нареждания: труповете трябва да бъдат съблечени, за да не могат да бъдат идентифицирани, дрехите да бъдат изгорени, масата да бъде отсервирана, гарафите да бъдат изпразнени и щателно измити. Труповете да бъдат поставени в чували с тежести… гласът сякаш заливаше на вълни Капитана — тъмен океан от думи, които го поглъщаха и давеха. Той се изправи, беше запушил с длани ушите си, за да не слуша повече. Думите нахлуваха в съзнанието му, черният прилив го заливаше и го завличаше навътре. Капитана се бореше да поеме дъх, бореше се да извади глава над черните води. Това бе мисията, неговият живот, злото трябваше да бъде прогонено, докато още имаше сили в старото му тяло. Ръцете му опитваха да се вкопчат в тези думи, да се впият в тях, за да спаси живота си.
Но ръцете му бяха стари, а приливът — силен. И в този миг Капитана можеше да сграбчи единствено отровните води, които го заливаха, които го покриваха и от него не оставаше и следа.
13
Линейката потегли с рев от „Летящия лебед“, звънецът й весело подрънкваше. Повечето от пушека бе прогонен през прозорците и вратите на „Лебеда“, но упоритата миризма на горяла електрическа инсталация все още бе наситила силно въздуха. След като вълненията постихнаха и линейката отпътува, каубоите останаха прави, мушнали палци в коланите с пистолети, чудеха се дали вечерта бе свършила и дали трябваше от уважение към Норман да оседлават конете и да поемат към залеза.
Младия господар Робърт обаче бе на друго мнение. Той се покачи на един стол и се обърна към публиката. Тъй като точно в този момент на никого не му се говореше, можеха да го чуят.
— Другари — започна той, — другари, случи се тъжен инцидент, но нека бъдем благодарни, че пострадалият не е тежко ранен. Санитарят от линейката ме увери, че ще бъде на крака след два-три дена. — Чуха се неуверени опити за акламации. — За да покаже пивоварната колко високо цени смелия му опит, ние присъждаме — за съжаление в него отсъствие — наградата за най-добре облечен каубой, която включва вечеря с една от нашите възхитителни млади дами тук в един от ресторантите на пивоварната, бутилка шампанско и двайсет малки пури на нашия добър приятел Норман, Духа на Стария Запад!
В този миг последваха малко по-ентусиазирани възгласи, които достигнаха ревящо кресчендо, след като Младия господар Робърт продължи:
— Следващите три питиета са за сметка на заведението!
Нещастният случай с Норман бе забравен мигом, Стария Пийт седна отново зад старинното пиано и „Лебедът“ възкръсна като феникс от пепелищата на Стария Запад. Младия господар Робърт се обърна към Невил зад бара.
— Сега ще отида да засиля огъня на барбекюто. Ще заредя наденичките и ще ти дам знак да започнеш да ги водиш.
— Имай ми доверие — рече Невил, — и аз ще гледам безплатните напитки да са малки.
Омали, който се бе възстановил с помощта на изкуствено дишане уста в уста, изпълнено от момичетата от трета страница, дочу тази забележка и бързо поръча на Манди три двойни, преди нещатният барман да успее да издаде нарежданията си.
— Същото и за мен — провикна се Джим Пули.
Въодушевени от безплатните си напитки, посетителите каубои ставаха все по-свадливи. „Олд шейкбели“ очевидно съчетаваше качествата на ирландското контрабандно уиски, на ментетата и денатурирания спирт. Стария Пийт вече се бе опитал да духне клечка кибрит, само за да установи, че бълва огън и пушек. Почти целият полиран барплот сега бе нашарен от малките мокри колелца от дъната на чашките.
Омали се наведе напред над плота и се обърна към Невил:
— Направихте хубаво шоу, няма грешка. Имах известни опасения за тази вечер, но… — тук той отпи огромна глътка „Олд шейкбели“ и опразни чашката си, — но тя обещава да бъде запомнящо се събитие.
Нещатният барман се усмихна криво и започна да полира пайнтова халба.