Последва нов силен пукот от основата на барбекюто и Пули посегна да улови за рамото младия господар Робърт.
— Хайде, хайде — извика той, опитвайки се да надвика рева на огъня. — Влизай вътре.
— Я ме пусни! — изкрещя в отговор младият господар. — Отвори онзи боб.
Джим бе човек, който би направил почти всичко, за да защити себеподобните си, но в никакъв случай не би се подиграл на чувството си за самосъхранение.
— Всеки да се спасява сам! — изрева Джим и си запроправя път сред изведнъж побягналото стадо каубои, които по онова време вече също бяха осъзнали, че не всичко беше наред с барбекюто и че това „не всичко“ бе от онзи вид, който заплашва със смърт или осакатяване.
Обезумялата тълпа нахлу през задната врата на „Лебеда“, отнесе я с пантите и я стовари върху кръстосалия крака „Винадалуу Вик“, управителя на къри ресторанта, който тъкмо се бе заел да опакова в станиолови торби купчини наденички и стекчета за препродажба в заведението си като „Бомбайска патица“. Той изчезна под наетите подметки на четирийсет и осем газещи каубойски ботуши.
На веселящите се в салона на бара не им потрябва много време, за да разберат, че във вътрешния двор ставаше нещо много нередно. Скочиха като един и си плюха на петите. Невил изведнъж се озова сам-самичък в салона.
„Какво ли пък може да означава това?“ — запита се той. — „Барът изведнъж се опразва, питиета си стоят недокоснати по масите, цигарите димят в пепелниците, да не би «Летящият лебед» да се бе превърнал в някаква земна форма на «Мария Селесте»12? Да не се дължи на стекчетата? Или този «Олд шейкбели» ги накара да хукнат към Темза досущ като леминги?“ Вниманието на Невил бе привлечено от звука, долитащ откъм вътрешния двор, който се засилваше с всяка секунда. Нещо се надигаше в оглушително кресчендо там отзад и Невил имаше много добра представа какво можеше да бъде то. Това бе Старият Молох — лошо построеното барбекю, което всеки миг щеше да се взриви на малки парченца.
Преди Невил инстинктивно да изпълни старата команда „Залегни“ и да се скрие под бара на „Лебеда“, той доби странното впечатление, че от задната врата в салона бе влязло създание от друга планета. Това видение, макар и отлитащо и видяно само през единственото здраво око на нещатния барман, бе сякаш облечено във вдигащ пара найлонов скафандър и носеше останките от готварска шапка.
Първата експлозия общо взето не беше голяма; в никакъв случай не бе от мащаба на изригването на вулкана Кракатау и е съмнително дали изобщо бе регистрирана от сеизмографите в Гринуич. Втората обаче бе определено най-запомняща се. Навярно учен, специализирал в тази област, би могъл да изчисли мегатонажа на трийсет каси „Олд шейкбели“. Трябва обаче да приемем, съгласно нетехническия жаргон на Джон Омали, който тъкмо се връщаше от парцела си, където бе заровил двайсет и четири бутилки от летливата течност, че „беше бая силен взрив.“
Взривната вълна разкъса „Лебеда“, преобърна пианото, изтръгна полираните дръжки на бирените помпи и ги изстреля през витрината като торпеда със сребърни върхове. Издупченият като швейцарско сирене покрив на мъжката тоалетна бе изтръгнат от проядените си от дървояди греди и прелетя свободно над половин дузина задни дворове. Тълпата каубои, които бяха заели укрития зад паркираните коли на „Ийлинг роуд“, залегна и запуши уши, докато върху нея се изсипваше дъжд от почернели парчета стъкло.
Невил бе относително невредим. Когато почувства, че вече е безопасно, той надигна благородната си глава над тезгяха, за да надникне през треперещите си пръсти към опустошението, което някога беше негова гордост и радост.
„Лебедът“ бе обгърнат от дим, но доколкото Невил можеше да види, основната му конструкция изглеждаше цяла. Що се отнася до каубойските декорации и мебелировката на кръчмата, твърде малко неща биха могли да влязат в работа и при най-необуздано въображение. Масите и столовете бяха последвали посетителите в бързото им бягство към изхода, но за разлика от късметлиите пияници, отчаяният им опит да избягат бе осуетен от предната стена, където лежаха струпани като барикадите на революционен Париж. Талашът изпълваше салона, досущ като талашена снежна буря, а на пода, по средата на салона, лишен от повечето си дрехи, но все още с овъглените останки на готварската шапка на глава лежеше Младият господар Робърт. Невил отупа талаша от раменете си и за свое удивление откри една оцеляла самотна бутилка уиски. Това наистина бе нощ, която дълго щеше да се помни.
12
„Мария Селесте“ — една от най-прочутите морски загадки, когато корабът под това име е намерен напълно непокътнат и в добро състояние, но без следа от екипажа му. — Б.пр.