— Навярно е било котка — рече той.
— Арчрой ми каза веднъж, че видял гигантски подивял котарак, който бродел из парцелите. Бил едър като тигър, така каза той.
— Както добре ти е известно, Арчрой е често подвластен на полетите на фантазията.
— Онзи път бе много сериозен, защото се втурна в „Лебеда“ и поръча голямо бренди.
Пули се размърда неудобно върху пръстената си седалка.
— Не бих искал да свърша дните си като вечеря на някой котарак — рече той. И изведнъж се чу второ и малко по-силно думкане, което бе последвано почти веднага от звука на влачещи се крака.
— Това е дяволското чудовище! — рече Джим.
Омали се хвърли на земята като командос и пропълзя до ръба на падинката. Пули сграбчи паднала на земята вила и, след като пресуши бутилката, го последва крадешком. Сега към тях се носеха звуците на пъшкане и сумтене, последвани от едно далечно „скръц-скръц.“
— Това може би е гигантска мишка — прошепна дрезгаво Джим.
— Не ставай такъв проклет глупак — отвърна Омали. — Само едно нещо наоколо издава такъв звук и това е моята шибана ръчна количка.
— Ш-ш-ш-т! — прошепна Джим. — Наближава.
Двамата се спотаиха и се вторачиха косо в мрака.
От сенките се появиха неясните очертания на мъжки силует. Като наближи още малко, Пули и Омали разпознаха в тъмната фигура посивялата брадичка на мореплавателя капитан Карсън. Беше облечен в униформа на Кралските ВМС и буташе с известно затруднение количката на Омали, която бе тежко натоварена с два големи и необичайно издути картофени чувала.
Вече се намираше само на десетина метра и двамата скрити рейнджъри можеха да видят лицето на Капитана. То бе в състояние да предизвика ужас у всекиго — със смъртно бяла и сякаш флуоресцираща на отвратителната лунна светлина кожа, с изкривени надолу устни, изразяващи силна омраза, с изцъклени и безжизнени очи.
Пули потрепери и дръпна ирландското си приятелче надолу, докато количката на ирландеца и зомбираният й водач минаваха съвсем наблизо.
— Тук нещо не е наред — каза Джон и коленните му стави изпукаха. — Да го проследим.
Джим се поколеба.
— Време ми е да си ходя — рече той.
Омали плесна страхливия си спътник.
— Това е моята шибана количка — рече той.
Ниско приведени и притичвайки от едно скришно място към друго, двамата абсолютно обезумели рейнджъри последваха сред парцелите внушаващия ужасен страх силует със скърцащата количка.
— Насочва се към реката — каза останалият без дъх Джим, все още стиснал здраво вилата.
Малко по-напред се чуха още звуци на напрягане и пъшкания, последвани от две силни изплясквания.
— Мисля, че вече е стигнал до нея — каза Джон.
Чуха се още едно-две изскърцвания и ново силно изпляскване.
— Онзи изхвърли и количката ми, копелето! — изстена Омали.
Джим рече:
— Извини ме, Джон, но имам малко работа.
След което се обърна и тръгна слепешката из гората от колчета за градински боб.
— Наведи се, глупак такъв — прошепна Джон, препъвайки се в борещия се Пули, — онзи се връща.
Капитана се появи изведнъж от сенките на крайбрежните дъбове. Сигурно бе забелязал двамата паднали рейнджъри, ала нищо в погледа му не подсказваше, че ги бе познал. Приближаваше с вдървена походка, досущ като сомнамбул, мина покрай рейнджърите и се насочи към мисията.
— В десния ми крачол се е забило колче — изстена Джим. — Помощ, помощ, тук има паднал човек!
— Млъкни, проклет глупако — рече Джон, размахал ръце в опит да се изправи. — Погледни натам.
Пули се поизправи доколкото можа и се взря натам, накъдето сочеше показалеца на Джон.
Отвъд градинските парцели — откъм мисията — грееше ярка светлина. Досущ като фар, който метеше пространството над главите им. В един бързо отлитащ миг те го видяха — силуета на огромен мъж, изправен върху оградата на мисията, със скръстени ръце и разкрачени крака. Макар и двамата да го зърнаха само за частица от секундата, усещането за неоспоримо величие и за най-страшно зло бе абсолютно смазващо.
Омали се прекръсти с трепереща ръка.
Пули рече:
— Аз май ще повърна.
14
„Летящия лебед“ остана затворен три седмици. Слънцето залязваше ден подир ден и имаше всички признаци, че предстои „Дълго и горещо лято.“14 В небето не се мяркаше нито едно облаче, нивото на гребното езеро в парка Гънърсбъри бе спаднало с цели двайсетина сантиметра, а дъното на пресъхналия канал се бе напукало и втвърдило и приличаше на някакъв изгорен от слънцето пъзел. Със спускането на всяка вечер вместо благословената хладина идваше въздух, нажежен до кипване. Невъзможно беше да се спи. Прозорците бяха постоянно отворени, маслото се топеше по лавиците на бакалиите и всички видове електроуреди изпищяваха и спираха да функционират. Онези жители, които всяка вечер обработваха парцелите си, гледаха с тъга как реколтата им се съсухря и умира. Никакво поливане не можеше да я спаси, а пък и пресата бе обявила, че е вероятно да бъде въведен воден режим.
14
„Дългото горещо лято“ — американски филм (1958) на режисьора Мартин Рид, в главните роли Пол Нюман, Джон Уудуорд и др. по разкази на Уилям Фокнър. През 1985 г. режисьорът Стюарт Купър прави римейк, в главните роли Ава Гарднър, Джудит Айви и др.