— Така ли? — Младият свещеник изглеждаше искрено слисан. — Ами, аз не знам нищо за това, параклис ли каза?
— Видя ми се като RC16, защото плановете бяха на латински.
Свещеникът се разсмя сърдечно.
— Ти наистина ме разсмиваш, Джим Пули, оценявам високо шегата ти. Църквата не прави плановете си на латински от петнайсети век насам.
Джим сви рамене и подуши заврялата си бира.
— Все по-странно и по-странно — рече той.
— Странно ли? — попита свещеникът. — Наистина е странно, че онези момчета оставиха инструментите си вечерта миналия четвъртък и изобщо не се появиха да им платя за свършеното дотогава, а това бих нарекъл наистина странно за тези момчета.
Джим отново въздъхна. Нещо ставаше в Брентфорд и изглежда не само той бе замесен.
— Отче — обърна се към него Джим с ужасяваща неочакваност, — какво знаеш за злото?
Свещеникът повдигна фините си тъмни вежди и се взря учуден в Пули.
— Този въпрос, сине мой, е най-неочакван.
— Имам предвид истинското зло — каза Пули, — а не злото да скочиш от автобуса без да си платил билета си, или греха на гордостта, или на гнева, или по-второстепенни форми на злото. Имам предвид истински черното зло, промъкващото се страшно зло, което дебне иззад ъгъла умовете на хората, низкото, ужасното…
Свещеникът го прекъсна.
— Хайде сега — това не са хубави неща, които да си говорим в такъв горещ ден, в който всичко е светло и красиво.
Пули се вторачи изпитателно в искреното лице на младия свещеник. Какво можеше той да знае за истинското зло? Нищо, до чиито заключения Джим не бе стигнал.
— Синко — обърна се към Пули свещеникът, след като забеляза смутеното му изражение, — какво те безпокои?
Пули се усмихна неубедително:
— Нищо, само си мислех. Дейв и Джон не съм ги виждал. Навярно си пият питието в „Новата гостилница“ или при Джак Лейн. Ако бях на ваше място, щях да проверя там.
Свещеникът благодари на Джим, въздаде му пълна Божия благословия за остатъка от деня и си тръгна тичешком от бара.
Пули се върна към меланхоличните си блянове. Когато Невил в три часа обяви, че затваря, той напусна бара, докато половинката от бирата му все още къкреше в халбата си, и излезе на свирепата светлина. Затътри се по улица „Спрайт“ и я прекоси край любимата си пейка в парка „Мемориъл“, за да навлезе в обрамчената с дървета алея, която се виеше в грациозна дъга към имението „Бътс“. Мина на няколко метра от входната порта на Професора и приклекна по настланата с чакъл пешеходна пътека пред Моряшката мисия, за да се появи по-късно през тясното проходче в долния край на Хай стрийт близо до моста на канала.
Наведе се над парапета, присви очи и огледа полосата на бившия воден път, който се губеше в трептящата далечина. В това време мислите на Пули бяха тъй прогорени и безжизнени от жегата, като напуканото русло на канала. Питаше се какво ли бе станало със Соуп Дистант. Дали бе изстрелян в мрачната и безвременна забрава от погълналия го придънен прилив, или обичайните вълни го бяха отнесли към долния свят, където сега си обменяха пиянски истории със стария Ригденджиепо и обитателите на царството без слънце? Питаше се за страданията на Арчрой и за това каква спешна работа бе подмамила Косматия Дейв и косматия му близнак да пропуснат петъчните си плащания в „Сейнт Джон.“
Пули се опита да овладее мислите си в някакъв план за действие, но слънцето пердашеше безмилостно къдравата му глава и го караше да се чувства още по-замаян и отчаян. Трябваше да се отбие в кафе „Перото“ за чаша чай, който щеше да го ободри и освежи — ето какво трябваше да направи, да глътне една ободрителна чаша чай. Пули отдръпна обшитите с кожа лакти от парещия парапет и се затътри по Хай стрийт.
Вратата на „Перото“ бе заклинена отворена и мястото й бе заела ужасна многоцветна разцепена на две завеса. Пули се мушна между ярките и грозни найлонови лентички и влезе в кафето. Рязкото преминаване от ослепителната слънчева светлина към сенчестия мрак го заслепи за миг и той потърси за подкрепа евтин пластмасов стол.
Лили Марлен се криеше вътре, вееше вятър на обилните си млечни жлези с едно меню и охлаждаше краката си в леген с ледена вода. Забеляза влизането на Пули без особен ентусиазъм.