— Не — изкрещя Омали. — Няма да го направя.
След което и той изгуби съзнание и падна на пода в краката на гиганта.
Сноп ранна утринна светлина премина през строшените дограми на френските прозорци и падна върху прострелия се по очи Джим Пули. Той се размърда вдървено в неудобния си и неестествен сън, изстена тихо и разпери ръце. Изведнъж отвори очи и ги развъртя нервно наляво и надясно. Сви изтръпналите си пръсти и с мъка застана на колене. На метър от него лежеше Омали — очевидно мъртъв.
Пули се изправи и с мъка се приближи към приятелчето си.
— Джон — извика той, сграбчи ирландеца за пуловера му от остров Феър и го разтърси силно. — Джон, чуваш ли ме?
— Върви си, госпожо Грейнджър — промърмори Омали, — мъжът ти скоро ще се върне от нощна смяна.
— Джон — извика отново Пули, — събуди се, по дяволите.
Омали отвори очи и се взря в приятеля си.
— Разкарай се, Пули — рече той, — махай се.
— Вземи се в ръце, човече.
Погледът на Омали защъка напред-назад из стаята, докато се осъзнае изведнъж.
— Професора!
Старикът лежеше провесен на стола си, устата му бе виснала отворена, дишаше много тежко.
— Донеси малко вода, не, най-добре скоч.
Пули взе бутилката. Омали бръкна с пръст в нея и накваси пресъхналите устни на професор Слокъм.
Главата на старика клюмна напред, ръцете му живнаха и стиснаха дръжките на стола. Устните му се размърдаха, а очите му защъкаха между двамата мъже.
— К-к-к-ъде е той? — запелтечи Професорът. — Замина ли си? — Опита се да се надигне, но усилието му дойде твърде много и той се отпусна в креслото си. — Дайте ми нещо за пиене.
„Какъв му е смисълът на Димак-а?“ — запита си Пули.
Омали наля на професора огромен скоч и старикът го обърна наведнъж. Хвърли чашата настрани и зарови лице в длани.
— Господи — рече той, — знаех, че е могъщ, но никога не съм смятал, че силата му е непреодолима. Заповядах си умствен блокаж, но той просто го разкара. Бях безпомощен!
Пули клекна до стола на Професора.
— Добре ли сте, сър? — попита и положи длан върху ръката на старика.
— Онези създания! — извика Професора и се изправи. — Взе ли ги?
Пули посочи разбитата врата на кабинета.
— Очевидно доста лесно.
Професор Слокъм се изправи на крака и се облегна на камината. Омали тъкмо си наливаше един скоч.
— Той трябва да бъде спрян!
— О, добре — рече Омали. — Веднага се заемаме с това.
— Знам това-онова за католическата вяра — рече Пули, — но кой е папа Александър VI?
— Не би могъл да бъде обрисуван като добър персонаж — отвърна Омали. — Баща на Лукреция Борджия, дама със съмнителна репутация, едно от петте или шестте негови извънбрачни деца. Получил папския трон чрез търговия с църковните длъжности и умрял, както твърди легендата, след като погрешно взел отровата, предназначена за кардинал Адриано де Корвето, с когото обядвал. Би могло да се каже, че не е запомнен с добро.
— Малко гадничък наистина — рече Пули, — но човек на своето време.
Професорът досега бе мълчал, но се надигна на лакти и се взря дълбоко в очите на ирландеца.
— Сега смятам, че моите предишни предположения са били погрешни. Черния няма своя форма, той придобива формата на други, като възвръща амбициите им и увеличава мощта им според собствените си сили. Тази извънземна сила е способна да въздейства върху едно мощно его, да го засили и уголеми, докато придобие сила от дяволски мащаб. Александър VI е починал преждевременно и предполагам, че се е завърнал да продължи оттам, откъдето е спрял. Само че сега е по-могъщ, вече не е просто смъртен, сега може да реализира напълно амбициите си, без да се притеснява от страха на възмездието. Той смята себе си за неуязвим. Нека се помолим да не е така.
Омали сви рамене.
— Какви са в такъв случай шансовете ни?
— Това тук е Земята и ние сме живи. Каквото и да ни нападне, по дефиниция трябва да бъде смятано за извънземно. И може на пръв поглед да взема връх, но неестествеността му го поставя в неизгодно положение.
— Не ми се видя да е в много неизгодно положение.
— Онова, което ме озадачава — рече Професора, — е защо не ни уби. Знае, че сме заплаха за него, а въпреки това ни остави живи.