— Налей му един голям ром за моя сметка — каза Омали. — Струва ми се, че се нуждае от него.
Капитана улови чашата с две ръце и я обърна наведнъж в гърлото си.
— Бог да те благослови, Омали — рече той и обърса устни с ръкава на халата си. — Ти си добър човек.
— Виждам, че времето те е подгонило — рече Джон.
— Подгонило ли ме е? Ти как мислиш, какво правя тук с тези проклети одежди, да не би да съм на маскарад?
— Е, случвало се е.
— Чуй ме. — Капитанът удари със сила празната си чаша върху тезгяха. — Онзи негодник ме прогони от дома ми, изгони мен — мен, човек, служил трийсет години на нуждаещите се и бедните, който би могъл да спечели шибаната Нобелова награда за усилията си, аз, който…
— Да, да — рече Омали. — Виждам, че си човек, който е бил жестоко измамен, но кой те постави в това ужасно положение?
— Онзи проклет папски старик, ето кой. Дойде в мисията ми като вонящ стар скитник, а виж какъв се оказа.
Невил наостри уши.
— Скитник ли каза? — попита нещатният барман. — Кога беше това?
— Преди около три месеца, почука на вратата ми, аз му предложих гостоприемството, което се очаква от мен, а трябваше да го изритам колкото е възможно по-надалеч, това трябваше да направя.
Невил се наведе по-близо до пияния капитан далечно плаване и попита:
— Как изглеждаше?
— Ужасно, мърляво, изпаднало, зло същество, дрипаво като шофьор на такси от Кайро.
— И тук ли е той сега? — продължи Невил.
— Ами… — Капитана се поколеба, залюля се, неустойчив в чехлите си и се улови за барплота. — Може да се каже, че е тук, а може да се каже, че не е. Беше по-дребен, когато пристигна — Капитана посочи гърдите си, сиреч дотам стигал скитникът. — Дребен беше, но сега е огромен, грамаден проклет негодник, дано зло го порази. — Ръката му се издигна високо над главата, а погледите на насъбралата се компания проследиха движението й.
— О, я се махай оттук — рече Невил и се зае отново с полирането на халбите си. — Никой не може да порасне толкова за няколко месеца.
— Аз ли пък не знам, бе — изкрещя Капитана и строши чашата си върху барплота. — Тъкмо аз трябва да знам, нали аз го храних, чистих му, метох му, отнасях се с него като към някакъв Господ Бог през всичките тези месеци. Държеше ме като корабен плъх, попаднал в капан, никой не може да се възправи срещу него, но сега съм вече навън, изритан от моята мисия, и аз ще го довърша, ще кажа всичко, което знам, нещата, които е сторил, нещата които накара мен да сторя…
Гласът му притихна, а очите му се изцъклиха.
— Да? — рече Омали. — Какво си сторил?
Капитан Карсън не промълви и дума. Невил, който се бе прикрил зад тезгяха, се надигна отново, размахал боздугана си.
— Марш навън! — изкрещя той. — Отстранен си от този бар.
Старикът не премигна. Устата му бе отворена, сякаш искаше да произнесе някаква дума, но тя така и не излетя от устните му.
— Какво му стана? — рече Невил. — Не е умрял, нали?
Омали приближи бавно облечената в халат парализирана фигура. Щракна с пръсти и размаха ръце пред отворените очи. Но Капитанът не искаше да помръдне, беше като замръзнал на мястото си. Онези пиячи, които досега бяха правили вяли опити да се разговорят насаме или да прелистят спортната преса, сега също бавно приближиха да погледнат странната „жива картина.“ Започнаха да валят предложения.
— Запали запалка пред очите му, това ги стряска.
— Кофа вода, ето какво ви трябва.
— Кубче лед във врата му.
— Опитайте да вземете портфейла му, това ще го събуди.
Омали подаде празна винена чаша към устните на Капитана. Завъртя я между пръстите си и после я огледа на светлината.
— Престанал е да диша — обяви той. — Нашият човек е мъртъв.
— Махнете го от тук — изписка Невил и се прехвърли през барплота. — Не искам трупове в бара си.
— По-бързо тогава — каза Омали — помогни ми да го изнесем на слънце, може би там ще успеем да го съживим.
Омали хвана Капитана под мишници, а Невил се опита да повдигне обутите му с чехли крака. Онова, което последва, бе дори още по-чудно от случилото се дотогава. Старикът не помръдваше; сякаш бе залепен за пода на салона. Омали не можеше да помръдне старите и увиснали рамене и на един сантиметър, а Невил издаде едно „Ох!“ и се изправи, уловил се за кръста.