Омали накъса вестника на малки парченца и ги пръсна във всички посоки.
Разстоянието между библиотеката и книжарницата на Пег не е голямо, достатъчно е само човек да завие надясно по „Бремър роуд“, точно до футболното игрище, после наляво по булевард „Мейфкинг“ и пак наляво — по „Олбъни роуд“ и „Ийлинг роуд.“ Джон Омали взе това разстояние за време, което би накарало Роджър Банистър да окачи шпайковете си на стената. Спря се задъхан пред вратата и се опита да се успокои.
От магазина излязоха двамина пенсионери.
„Баснословна златна мина“ — каза единият, „Място в историята“ — рече другият.
Омали се опита да влезе, но за свое учудване установи, че обикновено празното и потънало в прах помещение бе придобило весел и тържествуващ вид и преуспяваше, ако се съди по броя на клиентите. Над вратата висеше знаме, а на витрината бе провесен изрисуван върху ролка тоалетна хартия надпис „На добър час, Норман“. На самата витрина, лишена от вечните цигари „Уудбайн“ (Орлов нокът), сега блестеше със снимки на кръстосвачи от Кралските ВМС и пощенски картички на капитан Уеб. „Продават се сувенирни панталони за пресичането на протока“ пишеше върху една от табелите. „Бутилирана вода от протока“ — бе написано върху друга. Под тях бяха изложени морски раковини и няколко буркана, очевидно пълни с морска вода, „бутилирана от самия Прецапвач“ с цена по една кинта на буркан.
Омали направи нов опит да влезе, но отново пътят му се оказа препречен, този път от няколко ученички, навлекли тениски с надпис „Норман прецапва, Окей.“
„Какво означава всичко това?“ мърмореше си под носа ирландецът, докато се опитваше да си пробие път напред. Над главите на тълпата можа да види, че Пег бе наела допълнително две щандистки. Гаргантюанските й форми, обгърнати от фланелка е големината на алпийска палатка и с надпис „Норман прецапва, Окей“, се виждаха да разнасят снопове от броеве на „Брентфорд мъркюри“ върху тезгяха и да раздават сувенирни книжни въртележки и флагчета на всички клиенти. Касовият апарат звънеше непрекъснато като алармата на пожарна кола. От Норман обаче нямаше и следа. Омали се промъкна по-близо до тезгяха и направи известни опити да привлече вниманието на Пег.
— Куклите „Норман“ са по четири лири, мила — чу я той да казва. — Да, точно така, ако вземете три, ще ви струва десетачка.
Омали се улови за тезгяха, за да не падне.
— Пег… — заекна той. — Пег.
Пег най-сетне забеляза потресения ирландец.
— Изчакай малко Джон, мили, ей сега ще дойда — рече тя. — Да, мила, бутилираната вода от протока може да се вземе и за износ на едро.
В зачервените очи на Омали започна да се появява пословичната светлина в края на тунела, за която Норман без съмнение бе загатнал в някой от своите мигове на неадекватност.
— Мога ли да разменя някоя дума с Норман, Пег, моля те? — попита той.
— В момента е на конференция с представители на пресата, преди да започне принудителна ламаична медитация, която му е необходима, за да постигне правилното космическо състояние, за да успее в прецапването си — рече неочаквано проникновената Пег.
Омали кимна замислено.
— Не ще и дума, че нито ще се покаже, нито ще покаже вече легендарните си крачни приспособления преди голямото събитие.
— Малко вероятно е, мили — рече Пег, след което додаде: — Извини ме за миг. Да, мога да ви направя отстъпка на едро за тези зелени шапки с надпис „Прецапването срещу нацистите“, ако искате да сключим договор за филмовите права.
Омали се измъкна тихомълком от магазина и пое към „Летящия лебед.“ Не обърна внимание на флага с надпис „Прецапване за слава на Британия“, което висеше над бара, както и на кутията за дарения за „Военноинвалидите прецапвачи“, която Пули раздруса под носа му. Поръча си халба „Лардж.“
— Отнеха ми с измама мястото в историята — каза той на Невил.
— Обикновена „Лардж“ ли искаш, или „Юбилейната бира на Прецапвача“? — попита нещатният барман. — Само дето пивоварната надцени търсенето и ми се налага да моля хората да си вземат от новата.
Един поглед върху застрашителното изражение на Омали бе достатъчен за Невил да влезе в релсите. Наточи на Омали една халба от обичайната за него бира и привлече вниманието на ирландеца към фигурата в бял комбинезон, която човъркаше старинния джубокс.